благодаря ти, Кайли. нещо комуникирането не ми се получава напоседък.

да доразвия аз как ги виждам нещата.

да развиваме себе си, да откриваме себе си, своя аз, своята истинска същност, да копаем на дълбоко, да бъдем естествени, по-естествени, по-себе си, да показваме пред себе си и пред света... ами ако това, което се окаже под повърхността с еокаже не красиво? или дори гадно? много по-гадно от този аз, който сме си били преди да започнем схемата с копаенето, свалянето на задръжките, и показването на истинската същност?

ако се окаже, че нашето аз, нашата истинска същност и потенциал е на един истински психопат например? или просто на гадняр? но ние в порива си към своята истинска същност вече толкова сме се влюбили в нея, и във всичко от нея, че дори не можем да съзрем в какво сме се превърнали? и как изглежда психопатията или гадността ни пред света? и сме по-склонни да наречем всички други слепци, отколкото да свалим очилата на истинския си аз?

говоря изхождайки от моя си субективен поглед към хора в реалния ми живот, поели походи към себетата си.