Ти пак започна с твоите съмнения...
Снощи чух една много хубава реплика от Башар.
Вие винаги вярвате на 100%. Когато се съмнявате, вие всъщност вярвате на 100% в нещо, което не ви устройва да вярвате в него.
Когато се съмняваш, всъщност вярваш в неща, в които не ти се иска да вярваш, тогава в задачката се пита защо си избрала да вярваш в тях...
Това постулатче, което си хванах, е идеята, че ако живея в състояние на възхищение, забавление и чудесно изкарване, то това неминуемо ще ме доведе до нищета.
Т.е. не трябва да се забавлявам и развличам, защото ще завърша на улицата, ровейки в кофите за боклук. Поради тази причина се въздържам дори от минималната възможност да дам пари някъде - и продължавам да го правя.
Даването на пари за доволствие води стремително към ровене в кофите за боклук.
Преди години си хванах друг основен постулат и дори знам кой и кога ми го е забил в главата, на млади години на една маса в ресторант компанията обсъждаше жена, която беше рускиня, и някой каза с презрение, чисто българско мъжко, че тя е рускиня и се грижи само за себе си, мъжът и се грижи за семейството. От този момент аз съм решила, че трябва да се грижа за всичко и когато някой ме попиташе дали съм рускиня, със страст обяснявах, че не съм.
Защото да си рускиня и да се грижиш за себе си е нещо лошо.
Трябваше да минат десетилетия, преди да се усетя, че това е постулат, забит в мозъка ми и че всъщност няма нищо лошо в това жената да бъде обгрижвана и глезена...
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|