Раждаме се, раждаме се, ама преди да се родим сме изпълнени с вселенско съзнание и разбиране и ние или някоя висша сила е предопределила туй онуй.
Бебето все още носи космическото съзнание и дух, после лека полека ги забравя, но те не забравят за него и дърпат конците.
Така че първично е космическото съзнание и развитие, а раждането и конкретният жизнен цикъл прибавят по нещо, доразвиват, имат своя принос и лъкатушения, но всичко става в предварително начертан свише коловоз.
Ти изключваш наличието на свръхсъзнание, аз пък го отчитам.
Някой ни побутва като пастир стадо, но дали сме ние в своя висш Аз или сам Господ Бог - в крайна сметка е все едно.
Всичко тръгва от Божествения замисъл, затова е казано, че което е писано на небето, не може да се развали на земята.
Първо книгата се пиша на нивото на постулатите, Хъбард говори за нива на тона и тези нива са от минус 40 до плюс 40. Човекът живее от 0 до 4, като 0 значи физическа смърт. Тон 30 е тон на постулатите, там се пише онова, което после слиза надолу, в тоновете на обикновеното човешко съществуване.
Тон 40 е безметежността на съществуването..
Та ако разглеждаме нивата 0-4, да, така се развиват нещата. Но ако разглеждаме пълната скала, по-важно е какво слиза от тон 20, 30, 40 надолу, то диктува съзнанието в тонове 0-4 или до 6, а пък това съзнание преобразува материалната действителност в различни производствени сили, че и отношения.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|