Не, не са лична философия.
Не можеш да си щастлив в свят, в който толкова хора са нещастни.
Аз поне не мога, ти можеш ли?
Когато милиарди не си дояждат, а малцина се разплуват, когато срещам угрижени и тъжни погледи по улицата - дори и да не знам, че целият свят е в мен и всичко ме засяга, дори да ги мисля за случайни срещи, които ще забравя след секунди, пак не мога да съм щастлива.
Живеем в свят на ограничени ресурси и колкото повече имат едни, толкова по-малко имат други и толкова по-мизерен е животът им.
Не мога да си затварям очите, от един момент нататък човек започва да живее с цялото, разбира, че не есамотен остров и няма как да се ограничи и да не забелязва страданията...
Всъщност от едно ниво разбираш, че външен свят няма, той не съществува, всичко е отражение на твоята вътрешна работа. И тогава, гледайки навън и виждайки толкова нещастие, си казваш - Боже Господи, колко съм мръсна и порочна отвътре, щом съм сътворила такъв свят отвън...
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|