|
Тема |
Re: Юпитер [re: AH_] |
|
Автор |
Kaily (непостижима) |
|
Публикувано | 22.09.12 11:09 |
|
|
Но нямам добър отговор дали наистина и защо сме по-чувствителни за проблемите и лошото.
Защото лъжица катран разваля кацата с мед.
Защото ако целият ти организъм е в ред, обаче те боли само малкото пръстче на лявата ти ръка, ще ти е некомфортно.
Защото тази вселена тече и се движи, така е създадена, всичко в нея е движение.
Обаче физическите и психическите болежки са застинали нетечащи парченца в тази вечно движеща се вселена.
И те трябва да бъдат приведени отново в движение, защото иначе спират хармонията на потока и това се възприема от съзнанието като липса на комфорт.
Така е създаден човекът - болката предупреждава за заболяване, а то е вредно за човека. И затова болката показва къде трябва да работим, за да премахнем болестта. Ако нямаше нужда да се премахва застиналото парче, нямаше да има болка и нямаше и да ни пука.
Но виж, да се радваш на болката и да си я отглеждаш, вместо да лекуваш проблема, да се ръчкаш с пръст у раната и да твърдиш, че това е естественото състояние на нещата - такава философия за първи път срещам. И извънредно се изумявам.
Но хора всякакви, мазохисти също имат право да се радват на живота - поне докато им писне да живеят в ниски честоти на вибрации.
Навремето по един друг повод един приятел ми беше дал такова образно обяснение - който цял живот е свикнал да се храни с умрели прилепи, няма да хареса амброзията...
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|
| |
|
|
|