|
проверяваш си ме ти, дали и как още мърдам
не успявам да бъда много себе си в последно време, поради обстоятелства, които са ме приклещили, и сякаш изникват като изневиделица, съвсем буквално - къде го чукаш, къде се пука
А тия дни си мислех, че енергията на Юпитер е застраховка за риска да бъдем себе си:)
колкото и да го четох, това не го разбрах
не обичам притчите, но тия дни в компания някой разказа една:
„Дълги години работил един човек, замогнал се. Дошло време да си наеме чираци. Прибрал спечелените жълтици в един стар самар, отдавна непотребен никому и го закачил настрана в работилницата. Един ден, в негово отсътвие, минал пътник и помолил един от работниците да му услужи като му продаде самар за магарето. Чиракът с удоволствие решил да се освободи от стария ненужен самар в ъгъла, за което дори не взел пари. Привечер завръщайки се от път, майсторът отишъл първо да нагледа имането си. Когато не го открил, обърнал се към чираците. Не се почувствал добре от отговора, но само махнал с ръка и изрекъл „Когато не върви, не върви”. След известно време пътникът с магарето се появил, за да върне обратно самара, тъй като идвал твърде тежък за магарето му. Майсторът се усмихнал и въздъхнал „Е, когато върви, върви!”:)
Чудя се в кой от случаите е действал Юпитер, и в кой Сатурн, а може би нито една от двете, а може би натално да са му добре поставени и двете, и това е.
Ето и една друга по тоя повод:
„Имало едно време един беден човек.Всеки ден отивал в града преминавайки по дървен мост.Минавал и се оглеждал.И така години наред.Никой не знаел къде живее, с какво се храни и как оцелява.Виждали го всеки ден , на моста.
Местният богаташ също го виждал- всеки ден.Един ден решил да стори добро и се сетил за бедния човек, който всеки ден минавал по моста.
Рано сутринта се качил на колата си, отишъл на моста и оставил една торба злато за бедняка.
Същия ден, в ранни зори бедният човек отново се запътил към града с надеждата хората да се смилят над него и да събере нещичко за храна. В началото на моста се спрял и си казал :
„Минавам по този мост от години.Познавам всяка кривинка и камъче.Защо да не го мина днес със затоворени очи.”
Речено-сторено. Беднякът преминал моста със стиснати очи на път към града.
|
Re: Юпитер [re: AH_]
