не съм съгласна, и говорим за различни неща.
за растителния свят - пък съвсем не е така. ако посееш много семена от един вид в една саксийка - те ще поникнат слабички, ще растат рашномерно, слабички, без да си пречат или задушават едно друго.
ако пуснеш много деца на една ограничена площ те няма да растат равномерно. не и в мир и любов с мисъл за ближния. ще се бутат, ще се бият за всяка глътка въздух, вода, внимание, власт. най-вероятно ще се избият по между си. с мисъл за тези първични инстинкти - по-силните да оцелеят. това при растения от един вид го няма.
и при много малко животни го има.
себичността, егоизма и стремежа да се наложиш над себеподобните - дори с цена братоубийство, да посееш своето семе, за да продължиш рода си, дори ако бог не ти е дал такава способност, дори ако ти самият очевидно не си от най-качествените - по ген, лична история и т.н. да дадеш нещо добро на бъднините, този неистов стремеж за живот на някои такива - готови за още глътки от своя живот да поискат, да обрека други на смърт и агония - търговия с органи, робство, и т.н... това са инстинктите, за които говорите... и не - не мисля, че са при всеки, не и еднакво застъпени. а при доста хора липсват.
защото освен всичко по-горе - човекът е и единствения вид, способен на самоубийство. и на саможертва. по свой избор. понякога и по инстинкт.
чели сте за историята на асирия. и за историите на други - съвсем затрити вече народи. изтребили децата си, затрили културните си реликви, за да не се смесят с нещо по-недостойно от тях. за да не попаднат в нечисти ръце.
и това е инстинкт. за прогрес. за чистота. за съвършенство. и такъв присъства навсякъде в природата. за жалост по-първични инстинкти го побеждават нерядко.
Редактирано от ponichka_ на 18.08.12 19:28.
|