всичко обаче става все по-бездуховно наоколо. и разбираемо в голяма степен - все по-скъпо всичко, по всички медии лъха все повече пошлост от т.нар. "шоу програми и светски издания", от новините, дори в уж сериозни медии - напира продажност, поръчковост... чистотата се свърши. и не само на родна земя. тук обаче мащабите са твърде малки, приемаме всичко като през лупа - а и то е все уголемено в бездуховните си тенденции през цялата ни нова история...

опитвам да се обградя с все по-тесен кръг, уж контролирани духовни другарчета, така обаче ми се смъква имунитета... все по-рядко имам порив да се противопоставям...

днес например - чаках автобус с мама - бях на планираната операция за буцата, за която ви казах, от където ме отложиха за след месец, свалям си сакото и ми пада едно желязно левче. тръгвам да го вдигна, изкача дете с вид на първолаче - плямпащо на немски, промъква се в краката ми, вдига го, и аз мисля, че ще ми го подаде, а то си го прибира. до него - баба му - горда българка. майка ми я изглежда, а тя казва на детето си: "прибери го в джоба, ще го изпуснеш"... майка ми искаше да ги заговори, аз й казах, че не искам.

децата обичат да си намират късметчета. но това не беше намиране. няма да е било и късметче.

по повод моята буца, днес си мислих нещо. гледах предаването съдебен спор. където - по настоящем боледуващата от онко болест нана - разнищваше как да бъде спряна дейността на хоспис за онко болни в бояна, защото местните боляри не искали да живеят до заведение, в което хората умират и всеки ден идват катафалки и линейки и децата им гледали. малките деца и хората в населен луксозен квартал имали право да живеят на чисто. болните да си ги гледат по домовете или в гората.

аз пък - ако имам дете - искам да има досег и до болни и страдащи. и мисля, че това обогатява.

в предаването се пъчеше един болярин с болярката си и отрочетата си, които дружно хвърляли бомбички и пиратки по хосписа и болните. и се гордееха с това. а другите им ръкопляскаха.

не е моя работа да съдя хората. но днес прекарах часове в раковата болница. не за първи път. загубила съм двама близки от такива болести. по домовете им. и е против всякакви съвременни цивилизационни и добри човешки практики да пропагандираш такива неща. дори хитлер е бил по-човешки към своя народ. единствено спартанците и японците на времето са изхвърляли хората с увреждания. но то е било преди векове.

не хора, а вълци. каква духовност, к'ви 5 лева?!

Редактирано от ponichka_ на 14.08.12 20:05.