Re: Един нов свят - или за вярата / Религия и мистика / Процесинг

За вярата, нали така. Не знам какво и дали вярвам. По принцип съм вярващ човек. Не и суеверен. Вярвам в доброто, че някой, нещо отгоре има сили да помага, или не...

Днес ми беше натоварен ден.

По повод символите. Аз не вярвам много на суеверия. Но днес се случи нещо.

Споменавала съм ви, че подготвям един мой проект с мечти от няколко години. И последните месеци работата започна да се оформя, попридвижва, и напоследък доста се трудя наистина да се случи.

Започнах да подреждам задачи, планове и всичко. И почти съм готова да се хвърля в морето.

Та днес пих кафе с една приятелка. Приятелки сме от много години, тя беше приятелка на мама още, когато аз бях дете. Разказвала съм й за моите планове и преди. Разказвах й и за скорошните ходенетата по доктори, как се бях стреснала от зловещите им прогнози, че сега поне не ми пука, и така... Още като й разказвах за докторите при предишни срещи последните месеци - беше малко странно - хем ме разпитваше най-подробно, хем някак съпричастност не усещах... Мама още тогава ми каза да не й споделям.

И на нея не й е лесен животът последните години... Но не е нужно да се правиш на приятел на някого, да задаваш супер болезнени въпроси, и да не го усещаш истински... Аз поне не мога... Не мога и да си замълча, отклоня въпроса, ако не искам да отговоря - не и на приятел...

Последните години тя има доста затруднения с работата. И понеже сме приятелки, а и аз ще имам нужда от хора за моите неща й разказах колко съм напреднала, супер въодушевена, и че септември всичко най-вероятно ще е готово, и дали иска да работи за мен. Казах й, че много бих се радвала, но не я ангажирам с нищо, ако иска само, че заплащането и всякакви осигуровки ще й бъдат добре заплатени, но че мога да й обещая само за първите няколко месеца, какъвто ми е стартовия бюджет, а за после - ако тръгне.

Реакцията й обаче ме озадачи.

Много мои другарчета, и мама всъщност ми казват, че имам твърде голяма уста. И че доста често не си подбирам добре хората. В аспект предоверяване.

Та приятелката днес първо реших, че се е смутила нещо от директността ми. После обаче по думите и поведението й започна да ми мирише на някаква неприазън и хлад. Сякаш невидими тръпки ме побиха.

Не знам дали е било завист някаква, не знам наистина. Но предвид как ми се стече целият ден - започвам да мисля, връщайки лентата назад, дали не е било урочасване. Може ид а не е било съзнателно от нейна страна.

Цял ден забравям неща. Чувствах се все едно съм супер пияна - без да съм пила каквото и да е. Замаяна, и сякаш мисълта и реакциите ми бяха накъсани. Много странно.

Отидох на две места по работа с разни документи. Оказа се, че за едното място съм забравила документите.

Върнах се в къщи от другия край на града.

На другото място - пак подобни грешки от моя страна. Чувствах се ужасно неадекватна. Трябваше да свърша още две важни неща днес - но стана много късно, за капак, докато бях на втпрото място - се изсипа порой, аз нямах чадър, нямах желание да чакам да спре, беше още не твърде късно - така поне мис е стори - и да успея да свърша още нещо - и тръгнах да с еприбирам - докато се преместя от другата страна на улицата за трамвая ме наваля цялата. Качих се на трамвая - после слязох - донаваля ме и започнах да треперя.

После - вече беше много късно, и ме тресеше, изкъпах се, облякох се сухо, и тръгнах да се мажа с един лечебен лосион за лице, за който дадох доста пари, и не е от тук, да си го намеря отново - изпуснах шишето - стъклено - разби се на пода.

Накрая проверявах новите резници клематиси - оказа се, че съм преполяла няколко и съм ги изгнила.

Одеве говорих с мама, разклазах й за днес, за разговора с приятелката. Тя ме нахока жестоко. Нямало ли накрая да порасна, че целия свят не ми били приятели, да знам пред кого какво говоря, и че тази приятелка - да съм гледала от мама как си другарства с нея, била завистлива, как гледала на наща къща и т.н...

Яд ме хвана много. И на мен, и на мама, тя допълнително драматизира.

Тъпо