С връзките- като с розите.
Отдалеко- все са красиви. Приближим ли ги – все имат бодли.
Въпросът е какви рефлекси, осъзнато или не, имаме по отношение на бодлите.
Де да имаха само бодли.
А те се разболяват от нова болест през седмица, някое подло куче-инвалид ще се намери да опасе най-свежите листенца, а от време на време и пъпчици, ще цъфнат акари, белокрилки, въшки, щитоноски, червейчета и какви ли не да си правят розов пир - явно розите, въпреки бодлите са най-вкусни за всички
И така. А какво правя аз всеки ден за розите? След като им напазарувам удобни саксиики, сготвя им специална почва за всички, сервирам им редовно - но не до преяждане коктейли с торове, подрязвам ги внимателно, за да избиват пъпки от правилните места, и т.н. и т.н... подготовки на най-читави пъпчици за хибридизация - пак някой ден може да се окаже, че нещо съм пропуснала, а с друго съм прекалила. В началото на месеца закрих доста други цветенца от преторяване, и за малко да затрия други от преполиване и проливните дъждове.
Четене, ходене и дърпане на какви ли не лекари за рози/агрономи и аптекари, и пак има риск с нещо да се сбърка, и целия труд да е на халос.
А какво правят хората, дето розите са им професия - горе долу същото, но по-систематизирано май. Макар и на тях да им се случват засечки, дори по-генерални от моите. Лелите, дето ми пратили розите ми отговориха, че цялата им нива била на метър под земята, и имало вероятност да се затрие труд на няколко години и сумати парички, вложени покрай него. От гадните проливни дъждове и наводнения. Та затова ми били пратили каквото успяли да извадят от наводнената нива, поне то да помогнело някъде.
Редактирано от ponichka_ на 24.05.12 10:14.
|