Веднъж ученикът попитал Учителя, седящ на брека на малък ручей и любуващ се на струите му:
-Мога ли да попитам, Учителю, какво правите?
-Уча се на Силата, - отговорил Учителят.
-Че каква Сила тук? – удивил се ученикът. Виж, по-надолу този ручей се превръща в огромна река. Чух, че наскоро тя излязла от бреговете си, потопила цялото поле и разрушила селото. Ето това вече е Сила!
Учителят станал и ударил ученика с пръчка.
-Разбра ли? – попитал той.
-Да, аз съм глупав. – отвърнал ученикът.
Учителят го ударил още по-силно и отново попитал:
-Разбра ли?
Ученикът поклатил глава, а Учителят продължил:
-Втория път те ударих, защото ти мислиш само за себе си, а първия път – защото изобщо не мислиш. Ти си по-млад от мен, по-здрав. С лекота можеш да изтръгнеш пръчката от ръцете ми, но ми позволи да те удрям. Защо не го направи? В какво се състои моята сила над теб?
Ученикът замълчал, а Учителят продължил:
-Сега за реката, казваш разляла се е и е причинила много разрушения. И как мислиш, какво ще намериш сега на брега на тази река?
-Мисля, че ще намеря погубена реколта, разрушени къщи и отчаяни хора, - отвърнал ученикът.
-А сега погледни на брега на това ручейче, какво виждаш?
-Гъста трева и красиви цветя.
-А сега кажи в какво се състои Силата? – попитал Учителят.
|