Автор: Филип Стефанс*
Мненията за промяната на климата незабелязано преминават от отричането - "не е необходимо нищо да се прави", към безнадеждното - "нищо не може да бъде направено". Въпреки всичките събрани доказателства все още има неколцина, които непоколебимо вярват, че глобалното затопляне е измислица на фантазьори и учени, които се правят на "гадатели".
Малката група скептици се хваща за неясния изход от крайния успех на усилията да се докаже взаимната зависимост между парниковите газове и климатичните промени. Тази тактика е позната - по-рано тя бе използвана безрезултатно от онези, които се мъчеха да отхвърлят връзката между пушенето и рака. "Ако не можете да докажете всичко, не можете да докажете нищо", бе тяхната теза.
Отричането все още е голям проблем, както показа най-новото проучване за нагласите на хората по тези въпроси, проведено от базирания във Вашингтон изследователски център "Пю". Добрата новина е, че мнозинството от анкетираните в 14 от 24-те страни гледат на глобалното затопляне като на сериозен проблем. А лошата новина е, че в страните, които имат най-голям "принос" за наличие на въглероден диоксид в атмосферата, хората са най-малко загрижени за екологията.
По-малко от половината - 42% от живеещите в САЩ, смятат, че повишаващата се температура на Земята е сериозен проблем. В Китай този процент е само 24. За сравнение - в Япония, Франция, Танзания и Турция над 70% от анкетираните се безпокоят от затоплянето на планетата, а в Бразилия – 92%.
Учудващо е, че в Германия само 61% споделят това мнение, а в Англия - 56%. Състоянието на общественото мнениев САЩ и Китай - най-големите природни замърсителки, е тревожно. Хората там се безпокоят по-малко за климатичните промени, отколкото преди година. В Китай техният брой е намалял почти наполовина от предишните 42%.
САЩ, където вредните емисии са най-много на глава от населението, и Китай, който в момента бълва най-големите количества CO2 като абсолютна стойност, би трябвало да бъдат на първа линия в общите усилия да се намали темпът на промяна на климата в световен мащаб.
Също толкова тревожно е, че и двете страни като че ли се опитват да се обвиняват една друга. Четирима от всеки 10 американци според анкетата на "Пю" смятат, че Китай е главният "злосторник", а по-малко от една четвърт признават, че собствените им навици да консумират газирани напитки може би са основната причина за увеличаващата се концентрация на въглерод в атмосферата.
Малко повече от една четвърт от китайците са на мнение, че САЩ са виновниците, докато една малка част - под 10%, вярват, че собствената им страна допринася най-много за замърсяването и парниковите газове.
Това ни води до чувство за безнадежносткоето се проявява в две форми. Първа е политическата недалновидност, според която "има прекалено много други проблеми за решаване, за да се занимаваме с глобалното затопляне". Свидетели сме, че това се случва, откакто цените на петрола се покачиха от "долната към горната стратосфера".
Преди около година политическият разговор в повечето развити икономики беше как да се намали количеството въглерод, отделян в атмосферата. Продуктите, които не съдържат въглерод, бяха хит, докато сега приоритетът е да се накара Саудитска Арабия да извлича повече хидрокарбонати от земните недра.
"Как можем да кажем на избирателите да правят жертви, когато цените на енергията и храната са толкова високи?" Това са извиненията на политиците. Екологията явно излиза от мода в трудни времена.
Китайците отварят по две нови работещи на въглища централи всяка седмица. Да не говорим за предвижданията годишните продажбите на нови коли в Китай да достигнат 18 милиона до две десетилетия, в сравнение с търгуваните автомобили в началото на века, които са били под 1 милион. И това е преди да сме разгледали жаждата за изкопаеми горива на другата огромна развиваща се икономика - Индия.
Което ни води до второто проявление на безнадеждността: "всичко е толкова трудно".Климатът може да бъде стабилизиран само когато всички се движим едновременно и целенасочено към икономика с ниско съдържание на въглерод.
Ако САЩ не са готови да обуздаят своята разюзданост, а Китай не желае да рискува бъдещия си растеж, каква надежда би могло да има за постигането на глобален договор за намаляване на емисиите парникови газове с 80% до 2050 година?
Отговорът е: "Да, наистина е трудно, но въпреки това е възможно."За онези, които твърдят обратното, би било добре да прочетат едно ново проучване "„Ключови елементи от една глобална сделка за промяната на климата” на група експерти под ръководството на британския икономист Никълъс Стърн.
"Ограниченията за развитите икономики, които са отговорни за огромната част от CO2 в атмосферата, би трябвало незабавно да бъдат "ужилвани" финансово, а новата система за търгуване на вредни емисии не би трябвало да налага обвързващи нормативи за развиващите се страни до 2020 г.
Междувременно, да има възможност по-бедните да продават своите квоти за въглеродни емисии, за да финансират намаляването на въглерод в собствените си икономики. Тази стратегия едва ли е съвършена, но заедно с технологичните възможности тя показва, че проблемът поддлежи на решаване. И двамата кандидати за президентския пост в САЩ подкрепят търгуването на въглерод.
Спасението на планетата би могло да стане мисия на Щатите, обединяваща предприемачите, които търсят печалба, с християните евангелисти, които желаят едно по-добро бъдеще за Земята. Що се отнася до Китай, в момента държавата може да има други приоритети, но едва ли това, което страната желае, е да забогатее в свят, който ще стане непоносимо горещ.
Уплътни духа си
|