Разтапянето на ледовете на Северния полюс вече е само въпрос на време, алармира италианското издание “Ла република”. И такова време почти не остава. Започна обратното броене на пълното разтапяне на ледовете на Северния полюс, което може би ще настъпи още това лято.

Междуправителствената експертна група по климатичните изменения изказа предпазливи надежди, че катастрофата вероятно ще настъпи чак след двадесетина години. Авторитетните изследователски структури в САЩ са малко по-песимистични: тяхната прогноза е пет до десет години. Учените, списващи “Нешънъл джиографик”, обаче говорят за броени месеци.

Ежемесечното издание разказва за резултати от изследване, проведено от група канадски специалисти в Арктика. Според оценките на тези изследователи сезонните ледове, които се намират в непосредствена близост до Северния полюс, са твърде “млади” на възраст и затова по-малко устойчиви на условията, водещи до топене. Още в разгара на това лято те ще започнат да се разтапят.

Става въпрос за твърде рязкото ускорение на естествените процеси както на планетата, така и в конкретния географски участък. Тази промяна е в разрез с повечето компетентни оценки на световните комисии по контрол над климата. Всичко това би могло да се развие и по друг сценарий, но към настоящия момент тенденцията вече е твърде очевидна и безспорна.

От 1979 година насам Северният полюс губи ежегодно около 1% от ледовете си през лятото. Темпът на топене се ускорява с всяка изминала година. Впрочем тази тенденция е обща за цялата криосфера (зоните с постоянни ниски температури). Леденият свят отстъпва отвсякъде. В западните райони на Антарктида ледената покривка отънява с три-четири метра всяка година. Гренландия също губи до 220 кубически километра от замръзналата вода за година. През 1996 г. този показател беше 90 кубически километра, през 2000 г. той се увеличи до 140, а днес вече говорим за 220 кубически километра. С други думи, за 10 години темповете на топене са скочили 2,5 пъти. При това, тъй като кризата се разраства именно в точките на екстремен студ, в някои зони ледовете се трупат повече от нормалното, а в други изчезват. Най-важен в случая обаче е комплексният ефект и този ефект вече е ясен. С времето изключението, което удиви целия свят през 2000 година, се превръща в правило.

Първият, който би камбаните за тревога, бе институтът “Уърлдуоч”, който през 2001 година обърна внимание върху станалото преди една година: руският ледоразбивач “Ямал” пристигна на Северния полюс и не откри никакъв лед. Легендарният Северен ледовит път бил открит.

“Когато бяхме млади, четяхме, че адмирал Пери се е опитвал да достигне полюса на шейна. Миналото лято той щеше да успее да го стигне и с плуване”, коментира основателят на института “Уърлдуоч” Лестър Браун. Сега вече всяко лято ледовете отстъпват все по-бързо. И пълното им изчезване през летния период е въпрос само на време. Вероятно много малко време.