Да.

Мисля си за вярата. Дълбоката вяра. Която променя гледната точка и нещата изглеждат по друг начин. Вярата е проста. Въпреки, че на ума изглежда сложна.

Вярата центрира и дава баланс. Ако вярваш, няма да залиташ. Вярата дава спокойствие и увереност. Вярата дава трезвост. Вярата дава отговори. Когато ситуациите и умът те дърпат в различни посоки. Примерно се възхищаваш от/не харесваш някого, се влюбиш в някого, прихващаш нечии мисли и желания и ги мислиш за свои ( влияния от неизговорени програми), дърпат те мислите ти към вина, самосъжаление, негативни емоции и т.н.

Когато си центриран в Божественото, правиш всичко в Негово име, когато виждаш Него във всеки и във всичко. И слушаш..., слушаш..., слушаш...то май не ти остава друго.

Когато погледнато от тази точка, няма нужда от твоята намеса. Никъде. И ако кажеш или направиш нещо, не ти правиш, а Бог прави. От там то е винаги на място. Не е нужно да мислиш, да решаваш...Само внимаваш. Внимаваш какво се случва.

Не можеш да съдиш, защото неведоми са пътищата Божии, не знаеш кое за какво е.

Остава ти да бъдеш Бог и да не му пречиш да изразява себе си.

В един момент просто нещо знам и тогава търся начин да го използвам. Защото знам, че не ми е дадено случайно.

Според мен, нещо се дава с точно конкретна цел, в точно конкретния момент. Не е нужно да търсиш начин да го използваш. Ако внимаваш, ще знаеш за какво е.

Невяра е примерно съмнението дали си направил нещо както трябва. Невяра е ако се засегнем и обидим, невяра е ако не приемаме света, в частност хората, и им се дразним/сърдим/искаме/очакваме нещо от тях (Невяра е ако помислиш някой/нещо по-важно от теб или себе си за по-важен, защото Бог е във всичко и действа чрез всичко. Невяра е, ако помислиш, че определена ситуация е безсмислена/глупава/не както трябва). Невяра е разделянето на добро и лошо, важно - маловажно и все тези двойки противоположности.

Благодаря, Кайли, че ми даваш възможност да го изкажа и осмисля.