Отвъд чертата на доловимото



Какво е реалността?

И кроманьонеца, и атомния физик винаги са се стремяли да разгадаят битието. Винаги е имало един копнеж и една черта, зад която те зове непознатото да го откриеш. И винаги наблюдателят е попадал в рамките на своя мироглед.
Видимият свят, който възприемаме със сетивата си е за нас реалност. Всичко, което възприемаме образува т.нар. конус на възприятията. С помощта на телескопа и микроскопа ние разширяваме своята представа за света . своят конус на възприятията.
Дори в рамките на реалността ние не можем да възприемем всичко. Новите открития или времето в Китай са за нас еднакво нереални, на базата на стандартното ни мислене. За туземците в джунглата ние сме толкова нереални, колкото и полета до Луната. Човек сам избира какво да знае за видимата Вселена.

В психологичен план важи също конуса на възприятията. Отвътре е това, което мислим, че сме. Отвън е онова, което сме в действителност.

В духовен аспект виждаме пак този конус. Будистката религия нарича реалния свят Мая илюзия, а невидимата дълбока реалност Брахман. Духовния свят е отвъд конуса на нашите нормални сетива. Екстрасензорните усещания надникват в него и разширяват нашите разбирания за това по-висше ниво на реалност.
Научният подход изисква съответствие между математическите и експериментални доказателства за да докаже реалността на група явления. Но днешния закон утре открива изключения в многоликата реалност и поражда по-дълбоко разбиране за нея. Така кръгозорът на човечеството се разширява.
Ние сме свикнали да се основаваме на нютоновия модел на реалността, породен още в края на XVII век. Според него светът е обитаван от плътни тела и се подчинява на механиката и причинно-следствената връзка. Дори атомите се третират като плътни обекти. Времето и пространството са абсолютни.
В началото на XX век Максуел и Фарадей постулират полевия модел. Обектите се описват като полета, които си взаимодействат. Едва в последните десетилетия стана ясно, че това може да се отнесе и към човека. Хората взаимодействат помежду си със своите аури и говорим за необясними симпатия, телепатия и антипатия към напълно непознати.
Теорията за относителността на Айнщайн не внесе ред и покой в педантичния механичен модел на видимото. Представите за триизмерно пространство и еднопосочно време са разклатени. Говорим за пространствено- времеви континиум. С ужас разбираме, че времето и пространството са само елементи за описване на явленията, но не могат да обяснят всичко. Известен е парадоксът, че двама наблюдатели, идващи от различни посоки и с различна скорост могат да видят дадено събитие в обратен ред. Нещо повече- наблюдателят влияе на резултатите от експеримента. Това е така, защото ние не го вземаме предвид като тяло и поле при опита.
Успехите на атомната физика потвърдиха, че реалността е съставена от частици и поле едновременно.

Материята и енергията могат да се превръщат една в друга. Самата материя може да се нарече кристализирала енергия.

От космическите бездни до дълбините на атома, принципа на комплементарност/ частица= поле/ проникна нашето разбиране за реалносттта. Планк доказа, че енергията се излъчва на порции- кванти. И така се оказа, че дори енергията е частица и поле едновременно.
Схващането за атомите като тухлички на битието се оказа несъвършено. Субатомните частици се превръщат в енергия и една в друга. Принципа на неопределеност на Хайзенберг ни пречи да ги опишем по друг начин, освен като вероятности.
Корпускулярно- вълновия дуализъм на света може да се схване и в по-широк смисъл. Ние сме частици, както и биополе. Ние сме добри, както и лоши. Енергията е положителна, както и отрицателна. Всичко е относително.
Вселената се оказа твърде объркано и сложно място за съвременния човек. Тя е изградена от частици-вълни, които си взаимодействат. Това е една необозрима мрежа от енергийни структури, свързани с вълни на вероятност. Всяка частица съдържа в себе си цялото и може да се използува за неговото възпроизвеждане. Това е холографският модел на д-р Дейвид Бом за света. Ние сме част от цялото, но ние сме и самото цяло. В този смисъл е вярна мисълта, че в нас е Бог, но и ние сме части от него.
В многоизмерната реалност времето не е линейно, а субективно. Ако погледнем с присвити очи минутната стрелка на часовника, ще видим, че тя като че ли забавя своя ход.Колко пъти сме се чудили как времето е изтекло толкова бързо, а друг път изтича бавно! С навлизането на Запад на схващането за прераждането и миналите животи физиците си зададоха въпроса възможно ли е това обективно. Според Едгар Кейс и Джейн Робъртс миналото и бъдещето се изживяват в своите измерения. Сегашния живот се отразява както на миналото, така и на бъдещето. В едно измерение вие сте се оженили за красивата Изабела, днес ви глобяват за превишена скорост, а в бъдещето посрещате сина си от Марс.
По време на медитация, хипноза или стрес е възможно да видим епизоди от своите минали животи. Това се нарича транстемпорално изживяване. Възприемането му става възможно, защото тогава нашата аура изпада в резонанс с тези пространствено-времеви измерения.
Как възприемаме екстрасензорните усещания? Неврологът д-р Карл Прибрам счита, че мозъка работи на холографски принцип, що се отнася до сетивните усещания. Според него екстрасензорните усещания са възприемане на честоти извън времето и пространството, чрез холографската сфера на мозъка. За тях не е нужна енергия и време. Връзката става мигновено.

Възможно ли е да има мигновена връзка?

Още през 1964г. физикът Бел постулира теоремата за това. Субатомните частици са свързани по начин, излизащ извън рамките на пространството и времето. Това, което става с една частица, влияе на всички други. И за това не е нужно време. Тази мигновена необяснима връзка в мрежата на реалността излиза извън Айнщайновата теория и е потвърдена експериментално.
Мигновената връзка е описана също като парадокс и в шеговития “Принцип на стотната маймуна” от Лайъл Уотсън. Той установява, че ако на различни острови има маймуни, промяната в поведението на група на един остров, ще промени поведението и на другите, макар да нямат видима връзка помежду си. Предполага се, че такава връзка има на едно по-висше ниво на реалността, което не възприемаме.
Схващането, че Вселената е мрежа от взаимодействащи си структури създава впечатлението за хаос. Биохимикът Рупърт Шелдрейк смята, че тя се управлява от полета, които служат за матрица за формата и поведението на материалното. Това са т.нар. морфогенетични полета. Те действат през и независимо от времето и пространството.
Ние се намираме в многоизмерна Вселена. Ние сме части от цялото, но и самото цяло. Мидата и далечната звезда са свързани с незрими връзки. Нашите сърца и умове са частици от необозримото и тайнствено усещане за света отвъд чертата на доловимото. И тази изменчива безкрайност вдъхновява човека към все по-нови открития и познание на Всемира и себе си.