Живея на мансарда, Кайли, пополечка с комините и керемидите.

По някое време (нищо чудно и три години да са) се бях опитвала да си приказвам с теб, хем на няколко пъти, не кой знае колко много, точно три.
Първо скочи да ме настъпваш ужким в автобус, после да ме замеряш с ябълки,
третото не помня вече ... "то не е истина бе жена", бих ти рекла сега ако знаех език на който ще разбереш.

Предполагам заглавието на хуанистката ти тема няма общо с някой от никовете ми, но за всеки случай мъцвам и ще наминавам да си наглеждам тая тема ... тук се крия аз един вид.