Ми то не знам ма не вервам некъде из книжките да не пише, че воинът требва се съобразява и с обстановката, не само със себе си.
Май му се викаше Намерение. Или Духа.

Не можеш да си играйкаш игричките само съобразно собственото си виждане за света, демек преди да играйкаш, требва се научиш да виждаш.
Това е първото и основното.
Ако можеха да виждат, всички щяха да видят, че над техните дребни игрички има по-голяма Сила, която ще ги трае, трае, па ще ги изгони от полето на битката.

Значи в началото бе ВИЖДАНЕТО.

Него май всички забравиха. А после вече идва номерът какво да правиш с видяното.

Верно, че донът бил разправял, че по-важно от умението да виждаш е какво ще направиш после с видяното, ама аз винаги съм споряла по тоя въпрос, защото преди да знаеш какво да направиш, требва се пак да видиш.

Та-къде им е виждането като начало?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.