Учителят твърдял, че болшинството хора не живеят в Реалността, а в свят, създаден от собствения им ум.
Когато един ученик дошъл да поспори на тази тема, Учителят сложил на пода две пръчки във формата на буквата “Т” и попитал:
-Какво виждаш?
-Буквата “Т”, - отвърнал ученикът.
-Така си и мислех, -казал Учителят. – В природата не съществува буквата “Т”, това е само символ в твоята глава. Тук лежат само две счупени клонки.
С червено съм подчертал всичките ти предвзетости, така да се каже аксиомите, които ти не считаш за нужно да проверяваш. Що е Реалност? - Всякога нещо, което е в съотношение с нас самите. Е как ще сме "едно", след като се съотнасяме? Едно сме с Реалността едва тогава, когато свързваме значение и знак в единен езиков изказ на Реалността. Реалността не се изказва сама, нея изобщо я няма ако не бъде изказана, означена от субект на изказването. Едва в самото й изказване тя става "едно" или нещо повече (нещо привилегировано) спрямо всичко останало. Реалността е недействителна извън акта на означаването й.
В природата не съществувала Т - природата какъв критерий е? Самата "природа" е знак и смисъл в нечий речник - и с какво "природата" е нещо повече, или по-истинно, или по-освобождаващо от "Т"? Природата е абстракция, следователно нищо повече от знак/смисъл в нечий ред на обговаряне, "природата" и "Т" са еднакво нищожни и еднакво равнозначни съобразно различните (но формално едни и същи по начина си на представяне и следване) езикови системи, от които се тръгва. Всеки изказ/дискурс се привилегирова не заради някаква си истина, а заради случайни властови императиви, от които се тръгва в обговарянето на биващото. Няма абсолютна истина по съдържание - всяко твърдение е обстоятелствено, дори да е от гледната точка на самия Бог.
"Символ само в твоята глава" - смях... Първо, "в твоята глава" е глупост - съзнанието е тотално, не е само в главата (главата също се осъзнава!), това са предвзетостите на физиологията на ВНД. Но както и да е... Второ, че кое не е символ, роден от съзнание, сиреч кое не бива означавано??? Природата ли? Ами и тя е символ! Мъдрецът също не може да мине без символ, всеки знак бива означаван, знак и означение се пресрещат изначално... И в какъв смисъл можеш да отстраниш съзнанието, на базата на какво подценяваш дейността на ума? Къде в природата има чист знак, без значение?
Над какво се издига, при положение, че всичко е едно и няма разделение?
Вадиш изказването ми от контекста му. Говорех за изкуството, противопоставяйки го над естеството. Припознаването на естеството е акт на изкусност - изкушеният се издига над естественото, преправяйки го, обработвайки го. Знанието за началата на знанието е рефлексия, респ. творчески акт на познание на всичкото в единството на теб самия. Това е от порядъка на изкуството, а не на естеството. Естеството е цикъл (цикличност, въртене в кръг), естествеността е предвзета поза на оня, който изкуствено надгражда. Изкуственото е развиващо се, то опитва да преодолее нерационалния ритъм на природните повторения, то надгражда над индиферентността на цикличния ред в природата, привнася творчество (абсолютен приход). Едно е всичко да е едно като природа - това значи вечен кръговрат без абсолютен приход, без развитие. Друго е всичко да е едно тогава, когато всичко е в теб именно като преодоляно (снето) от теб в единството на смисъла, който придаваш ти на света.
Даже и объркването ти е естествено-естествен резултат на естествения ти начин на мислене.
Мисленето е рефлексия, мисълта е изкушение спрямо себе си, т.е. изкуствен, респ. изкусен формат на представяне на света. Специално пък моят начин на мислене е шокиращ - в него няма нищо естествено; такъв начин на мислене разкрива илюзиите, че в действителност няма такова нещо като "свят сам по себе си" извън езиковия израз.
Светът се назовава в езика и извън това никаква картина на света не е възможна. Ако няма да е "Т", ще е просто "две клонки". И двете са означения в езиков дискурс, привилегироващ едни или други изходни параметри.
Така наречените "мъдреци" и "учители" са вид дядомразовци, без които децата, чакайки да пораснат, не могат да минат. Много обичам да демистифицирам мъдреци!...
|