абсолютно ми е ценна мисълта, това е сапромат; където няма ковкост, има твърдост и крехкост. от едното става кукичка, с другото се пробиват препятствия. По мое мнение, твърдостта и праволинейността сами копнеят да бъдат реализирани в попрището си - избиват някак. Или им го предлагаме туй поприще, или - тц - и те запрашват да се реализират в други подходящи за тях посоки, талибански, професионални, всякакви.
Освен това говорим за личностни качества, чисто лични, които, щом човек си ги пази непокътнати, значи на него изобщо може да се разчита.