|
Както си висях и се любувах на едно дърво с пожълтели листя в градинката пред центъра, дето трябваше да се състои ребърдинга на Пепси, и изведнъж ме озари мисла. :roll:
Значи неправенето върши нещата, правенето обира лаврите.
Неправенето прави, правенето най-много да играе ролята на общ работник.
Преди няколко години висях за среща рано сутринта на Попа, нямаше хора, малко преди това от спирката до мястото на срещата бях опитала походката на силата за десетина метра. И както си вися, решавам да хвърля "отвъден поглед" върху попа, така да не скучая. И ми присветна като мълния пространството, надвиснало над сградите, площада и малкото пъплещи като мравки хора насам натам. Това пространство ПРАВЕШЕ нещата да се случват, пространството, което никой не забелязваше и аз никога не бях забелязала, фонът.
Ошо много е говорил за фона, когото не забелязваме, преди бях тренирала в зимна привечер да наблюдавам нощта, която идвира от самата себе си, мракът, а отделно движещите се фарове на коли, играещите със снежни топки деца. Да превключвам от едното към другото, а след това да осъзнавам двете едновременно. Наистина има могъща сила в пространството, което не забелязваме.
Та така на попа изведнъж погледнах с очите на пространството, мистично, дълбоко, могъщо и правещо чрез неправене и хората изглеждаха дребни мравки, заети с глупости.
Та за дървото. Какво прави дървото? Май се занимава с неправене?
Не мърда, не киха, не бърбори, не учи, не работи, не преследва.
Какво прави дървото? Неправи.
А може ли в такъв случай да се приеме, че дърветата са поставени като котвени точки, свързващи двата свята - пространството и светът на правенето, особено човешкия?
Нарочно измислени и поставени в нашия свят с цел чрез неправене да упражняват контрол и да творят света, който ние си въобразяваме, че творим.
М?
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|
Доде ми мисла :-)
(не*избе*жна)
