Качество, а не количество
(източна притча)
Един висш китайски чиновник имал единствен син – неглупаво момче, но нетърпеливо и нестарателно. Той в нищо не проявявал усърдие и знанията му били повърхностни. Умеел да свири на флейта, но механично, изучавал законите, но даже писарите знаели повече от него.
Баща му, обезпокоен от това положение, го дал ученик на известен майстор на бойни изкуства. Обаче на момчето скоро му омръзнало да повтаря еднообразните движения и казал:
- Учителю, колко трябва да повтарям едно и също? Не е ли време да изучавам истинското бойно изкуство, с което се слави вашата школа?
Майсторът нищо не отговорил, но позволил на момчето да повтаря движенията на старшите ученици и скоро юношата научил много прийоми.
Веднъж майсторът повикал момчето и му дал писмо, което да занесе на баща си. Юношата взел писмото и тръгнал за съседния град, където живеел бащата. Пътят вървял покрай голяма поляна, посредата на която някакъв старец тренирал удар с една ръка. И докато юношата заобикалял поляната, старецът без умора повтарял все същия този удар.
- Ей, старче! – викнало момчето. – Какво млатиш въздуха! Все едно ти няма да надвиеш дори дете!
В отговор старецът предложил на юношата първо да опита да го победи, пък после да се смее. И момчето приело предизвикателството.
Десет пъти то опитвало да нападне стареца и десет пъти старецът го повалял на колене със същия единствен удар на ръката – този, който без умора отработвал. След десетия път юношата вече не можел да продължи боя.
- Аз бих могъл да те убия още с пърия удар! – казал старецът. – Но ти си все още млад и глупав. Върви по пътя си.
Засрамен юношата пристигнал в къщата на баща си и му предал писмото. Отваряйки го, баща му го върнал обратно:
-То е за теб.
С калиграфичния почерк на учителя вътре било написано: “Един удар, доведен до съвършенство, струва повече от сто недоучени.”.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|