Простото и сложното. Ние предпочитаме сложното пред простото. Професор Alex Bavelas е провел впечатляващ експеримент. Двама изпитвани А и Б, изолирани един от друг, са сложени пред екран. Казали им, че целта на експеримента е да се научат да разпознават болните и здравите клетки по метода на пробата и грешката. Пред всеки имало два бутона: "здрава" и "болна" и две лампи: "правилно" и "неправилно". Всеки път, когато на екрана се появела изображение на клетка, те отгатвали дали тя е здрава или болна, натискали съответните бутони и след това светвала съответната лампичка. Ако А отгатвал правилно, светвало "правилно", ако А отгатвал неправилно, светвало "неправилно". Скоро А се научил да разпознава болните клетки в около 80% от случаите. Б не получавал истинските резултати на своите отговори, а резултатите от отговорите на А: ако А бил прав, то при Б светвало "правилно", ако А грешал, то у Б светвало "неправилно"; независимо от реалния резултат. Разбира се Б не знаел това. Той търсел порядък там, където порядък нямало.
След това попитали А и Б по какви правила отличавали болните от здравите клетки. А предложил прости и конкретни правила. Б използвал правила по-сложни и по-измъдрени. Удивителното е, че А не мислел, че обясненията на Б са абсурдни или необосновано сложни. Той бил впечатлен от "блестящия" метод на Б и се срамувал от простотата на своите правила. Колкото по-сложни били разсъжденията на Б, толкова по-убедителни били те за А.
Пред следващия тест с нови примери попитали и двамата чий метод е по-добър.
И двамата, особено А, били убедени, че по-добър е метод Б.
На втората серия тестове Б не показал никакво подобрение. А отгатвал значително по-зле!

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.