|
Преди да се впуснем в абстрактни разсъждения по темата, ще помоля читателя да се опита да реши следните две задачи.
Открийте общия признак (видовото понятие) на следните понятия:
А) куче, скорец, мравка, крокодил, мечка, слон, пъстърва.
Отговор: ...
Б) олово, Козирог, зъби, бръшлян, манастирска килия, черно, миньор.
Отговор:...
========================
Нека означим с х определена първична идея от областта на идейния свят. Но тъй като този идеен свят е праобразът на действителността, която виждаме и възприемаме, значи първичната идея х би трябвало да се намира и в проявяващия се за нас свят.
Или още по-точно казано, това означава, че на всяко ниво на действителността може да се открие определен представител на х, който отговаря на нашата първична идея х. Така че и в света на животните, и при растенията, и в света на минералите, така както и на ниво човек, ще намерим нещо конкретно, което представя първичната идея х на съответното ниво действителност. Ако не можем да открием х на всяко едно ниво, за което се сетим, значи нашият х не заслужва името „първична идея". Всички тези разсъждения ни водят до една таблица, състояща се от различни нива, по чиито вертикали са означени различни първични идеи или първични принципи.
Много по-важно е да стане ясно, че даден първичен принцип прорязва Вертикално всички нива на формите на проявление. Броят на нивата е неограничен.
=============================
Задачата А съдържа различни понятия от едно единствено ниво, а именно от света на животните. Всички сме школувани да откриваме това. Задача Б обаче съдържа понятия от вертикална поредица принципи, чиито общи характеристики се съдържат в недефинирания досега първичен принцип, който временно нарекохме х. От конкретния опит да решим задача Б, установихме, че не сме свикнали да мислим вертикално и затова не открихме нищо общо между понятията, макар че то съществува - както постепенно ще стане ясно.
"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
Първичен принцип
Идея Х
минерал: олово, варовик
растение: бръшлян, хвощ, магарешки трън, чемшир
животно: гарван, козирог
тяло: скелет, зъби
болести: дегенерация, камъни, склероза
място: затвор, манастир, старчески дом
местност: планина, студена пустиня
социалност: миньор, стари хора
цвят: черно, тъмносиньо
"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
Важното е да разберем, че има както хоризонтално деление на действителността на нива, така и вертикално деление на серии принципи. Първата се използва почти без изключения в науката, втората, горе-долу със също толкова малко изключения, в езотериката. Защото принципът „Каквото горе, такова и долу" задължително води до вертикално мислене. Така че външно научната и езотеричната система на мислене са обърнати точно на деветдесет градуса една спрямо друга, затова познатото ни до гуша вече „разминаване" между двете партии няма защо повече да ни учудва.
Таблицата, която нахвърляхме, позволява да направим и други заключения. Например:
Ако по някакви, каквито и да е причини, първичната идея се промени, тази промяна трябва да стане видима едновременно във всички представители на идеята на всички нива на действителност.
По същия начин всички взаимоотношения и взаимни влияния на първичните принципи аналогично въздействат на всички нива на видимия свят. Тази взаимосвързаност обаче ни дава възможност и за обратното - от наблюдението на представителите на конкретно, произволно избрано ниво да си вадим заключения за недостъпните ни иначе праидеи.
Още по-точно, това означава: На ниво животински свят на всеки първичен принцип трябва да отговаря определено животно. Ако познавам това съответствие, мога да взема за всеки принцип по едно животно и да ги събера заедно в един зоопарк. От наблюденията на поведението на животните едно спрямо друго, би трябвало да могат да се направят заключения както на ниво първични принципи, така и на всички останали конкретни нива, т. е. в аналогията от наблюдението на едно ниво се правят изводи за друго ниво.
Предпоставка за подобен метод е точното познаване на вертикалните съответствия и способността конкрет-ните наблюдения от едно ниво да се пренасят по аналогия към ситуацията на друго ниво. Така, чисто теоретично, от наблюдението на животните могат да се вадят заключения за растенията, да се правят паралели със социалния живот на хората или с поведението на борсата на пивоварските акции.
Подобно мислене се нарича аналогично и то няма нищо общо с причинността.
(И най-вече, относно научното мислене, което извежда причина и следствие за неща, които напълно вероятно могат да бъдат следствия на една и съща, непозната още причина!)
Подкрепено с един банален пример, това би изглеждало горе-долу така: Ако от опит знам, че всяка неделя се ходи на църква и че всяка неделя за обяд има свинско печено, то от факта, че днес отивам на църква, мога да направя заключението, че на обед ще ям свинско печено. Заключението е вярно, макар че воденето на църква няма нищо общо с „обяда" и между двете няма никаква причинна връзка. Пра-вилността на направеното заключение се дължи на трета обща характеристика, а именно, че и двете събития се случват винаги в неделя. Когато се прави заключението обаче, общата трета характеристика може да бъде напълно пренебрегната.
Съдбата като шанс от Торвалд Детлефсен
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Редактирано от Kaily на 17.08.04 00:04.
|
"ТЪЙ КАТО-ТО" - тата
(не*избе*жна)
