<*>Моят принцип : ако съществува, трябва да взаимодейства<*>
Така. Хайде да поразсъждаваме малко върху твоя принцип и да видим доколко е разумен. Ще си позволя преди това малко да го прецизирам:
Принцип на Гери: Нещо съществува тогава и само тогава когато е възможно да бъде наблюдавано.
Написал съм "възможно да бъде наблюдавано", вместо само "e наблюдавано", за да отразя аспекта на твоето разбиране, че "падащото дърво в гората издава звук, когато никой не го наблюдава". Също така съм написал "наблюдава" вместо "взаимодейства", защото ти не можеш да ми дадеш дефиниция на взаимодействие без съществуване и дефиницията става порочна. За "наблюдава" разчитаме, че всеки има интуитивна представа за това какво представлява т.е. както директно наблюдение, така и коствено чрез даден опосредстващ уред. Надявам се си съгласен с измененията, които съм направил и те точно отговарят на твоето разбиране.
Първо ще изложа малко общи разсъждения за произхода на познанието.
Нашето познание за света има два корена: сетивата и разсъдъка. По същество тези две наши сподобности са допълнителни т.е. те заедно допринасят за изграждането на познанието и двете са необходими, но и също така същевремено са строго разграничени т.е. сетивата не могат да мислят, а разсъдъка не може да усеща. (Тук ще си позволя да предположа, че именно този допълнителен характер на тези две наши способности може би по някакъв начин е отговорен за вида на нашето познание. Ти знаеш, по аналогия до какво води в квантовата механика наблюдението с различни несъвместими и допълнителни един на друг уреди.) Сега да разгледаме как се формират понятията и нагледите. Същността на всяко явление, се проявява в нас посредством усещането, което ни дават сетивата, а формата (не в смисъл на пространствена форма, а на функционална) на явлението се дава от разсъдъка и така двете заедно формират нагледа отговарящ на явлението. Т.е. нагледа за всяко явление има два аспекта същност и форма, едното е формирано от сетивата другото от разсъдъка. Забележи сега, че това което ние можем да комуникираме/споделяме един между друг е само формата т.е. функционалното, което е присъщо на явлението, а не неговата същност т.е. няма как аз да имам твоето усещане за цвят примерно, но аз мога да се съглася с теб, че черното е по-тъмен цвят от бялото. Основанията върху които разсъдъка формира понятията с които работи, са два вида: едините понятия имат за основание нагледа, който имаме за явленията, другите са чисто разсъдъчните понятия, чието основание за съществуване се намира изцяло в разсъдъка. Пример за чисто разсъдъчно понятие е да кажем понятието за просто число, пример за нагледно понятие е понятието за една ябълка. Разсъдъкът също така, притежава способността от дадени понятия да формира нови такива. Тази си способност той упражнява по два начина: аналитичен и синтетичен. При аналитичния подход, той извлича новите понятия посредством анализ на вече дадено му понятие например при дадено му понятие за число, разсъдъка може да извлече понятието за делимост, за четност и т.н. Разсъдъка може да упражнява аналитичния подход и към нагледните понятия, например при дадено понятие за тяло той може да извлече понятието за протяжност, форма и т.н. Синтетичният подход от своя страна е приложим само към нагледните понятия. Той работи когато в даден наглед участват две или повече понятия и позволява посредством свързването, което прави между тях нагледа да се извлече новото понятие. Например понятието за две прави свързани в нагледа за равнинна повърхност, ни води до понятието за успоредност, дори ако поразмишляваме/наблюдаваме още малко този наглед ще успеем да формулираме постулата на Евклид за единството на успоредната права минаваща през точка нележаща на дадена права, което е естествена истина т.е. следва от същността на нагледа. Забележи, че за да формулираме това ново синтетично познание ние трябва да имаме понятие за точка, за права и наглед върху, който да оперира разсъдъка. Т.е. основната разлика между аналитичното и синтетичното познание е, че при аналитичния подход имаме нужда само от понятията, докато при синтетичния имаме нужда и от наглед за да успеем да извлечем новото познание.
Следва продължение .....
|