tezi koito sa skljuchili dogovor sas satanata oshte predi poveche ot 2 hiliadi godini sa chifutite. eto ti interesen otkas ot edna balgarska kniga izliazla 30-te na 20 vek. samo bez tapi nameci za antisemitizam

ЛИКЪТ НА ИЗРАИЛЯ
(кратък откъс от книгата на Н. Марков, 1939 г.)

Още по-характерен е произхода на иудейския празник Пурим. Този религиозен празник е установен като радостно възпоминание на най-големия в историята кървав погром, който иудеите извършили между беззащитните перси. Както свидетелствува за това книгата „Естир", иудеите изтребили само за един ден 75 500 перси с жените и децата. Това избиване било направено от иудеите по предварително
установен ред в определен от по-рано ден с официалното позволение и съдействие на персийската власт. Това била кървава битка, произведена от иудеите едновременно въ 127 области на Персийското царство. Историята на народите познава не малко примери на масово изтребване на хора, обаче нито един народ не се е решил да възведе отвратително клане на беззащитни хора до височината на религиозен празник и възпоменанието за кървав погромъ да включи в
своя богослужебен ритуал. Това могъл да направи само един народ-бунтовник преди всичко, народ кръвопиец от самото начало.
Описанието на кървавия подвиг на красивата царска наложница, иудеянката Естир, е включено в числото на книгите на Вехтия Завет. За всеки, който е чел книгата Естир, е ясно, че в очите на иудейския свят тя се явява като народна героиня. По народните герои най-точно се определя и характера на самия народ.
Как е изразила своята иудейска природа тази иудейска героиня? Когато се разкрил заговор против иудейте на персийския царедворец Аман и възтържествувалата царска наложница се добрала до присъда над своя враг, тя с това не се задоволила. Тя получила разрешение отъ заслепения от любов Артаксеркс да се напише името на царя на иудеите всичко, каквото на нея се искало. А тя искала щото нейния настойник Мордохей да напише до началниците на всички области (гл. 8, П), че царят позволява на иудеите, които се намират във всеки град, да се съберат и защитят живота си, да изтребят, избият и погубят всички силни у народа и в областта, които враждуват с тях, децата и жените и имота им да разграбят".
Повсеместният погром на иудеите над персите-националисти бил определен с този указ на Мордохея за 13-я ден на месец Адар. „И погубиха иудеите всичките си врагове, като ги убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха и постъпваха с неприятелите си по своя воля. (Ес. гл. 9 — 5).
Било пролято море от кръв, но за иудейската красавица било все пак малко. Оказало се, че в гр. Суза иудеите убили през този ден само 500 човека и Естир молила, щото царят да продължи иудейското тържество с още един ден (Ест. гл. 9, 13).
„И каза Естир ако на царя е угодно, нека да бъде позволено на иудеите в Суза, да вършат същото и утре, каквото и днес и 10 синове на Аман да бъдат обесени на дърво”.
На другия ден иудеите умъртвили в Суза, за да задоволят Естир, още 300 души и 10 сина на Амана обесили на дърво. Това последното било направено само за подигравка, понеже всичките 10 били убити още в първия ден на погрома. Всички убити по заповед на Естир и Мордохай 75 800 „силни” и знатни перси с жените и децата им. Официално, тази кървава салхана се обяснявала с отмъщението на иудеите за това, че сам Аман мислел да изтреби иудеите. В действителност, това било иудеиска „чистка" в персийското царство от персийски националисти. Тъй като зверски убитите от иудеи 75 800 перси с жените и децата им, нямали никакво отношение към замислите на царедвореца Аман. Въ книгата „Естир" дори не се намеква, че синовете на Аман или изтребените перси били
посветени в замислите на Аман против иудеите.
Извършвайки своята кървава мъст срещу невинното мнозинство отъ най-добри хора на държавата, която подслонила нейния народ, Естир окончателно влязла в ролята на царица и разпратила по всички области на Артаксерксовата държава писма, в които писала - „Най-настойчиво иудеите (Ест. гл. 9, 22, 29) да празнуват тези дни на убийство и да ги направят дни на гощавки и веселби".
И до сега иудеите съблюдават тази заповед на своята добра „царица” и няма за тях по-весел и по-пиян празник от Пурим. В тези дни всъки добър иудей трябва да се напие до положение да не може да различи Амана от
Мордохея.
Ужасен и отвратителен е този древен подвиг на Естир, а още по-ужасно и по-отвратително е да виждаш в наши дни, след 2,400 години как радостно иудеите празнуват и освещават с богослужение паметта на извършеното от тях в древни времена масово злодеяние.
И след това евреите се осмеляват да се оплакват от гонения и да обвиняват другите народи въ погроми.
Повече отъ 30 години те кански пищят за прочутия кишиневски погром в Русия през 1903 година. В Кишинев били убити от възмутена тълпа общо 49 човека.
Убийството от развълнувалата се тълпа на 49 евреи – това е нечувано зверство и погром. А планомерно подготвеното, със съдействие на властта от страна на иудеите убийство на 75 800 неевреи с жени и деца — това е радостен религиозен празник. Такава е правдата на иудейската съвест...
Най-типичен представител на еврейския характер се явява праотец Иаков, родоначалник на Израиля. Още в утробата на майка си, той се сбил с брата си близнак, дори при самото раждане не искал да пусне брат си напред на
Божия свят, държейки го за петата (Битие, гл. 25,
22 — 26). Това било предзнаменование на целия му
по-нататъшен живот.
Така, използувайки глада на брата си, той
си купил първородството за чорба от леща.
След това, не вярвайки много на тази съмнителна продажба, той хитро и ловко измамил умирающия си баща и като се престорил на Исава, откраднал благословението на баща си, предназначено не за него, а за, по-големия му брат (Битие, гл. 27). Твърде характерно е, че съвестта на иудеизма ни най-малко не се възмутила от всичко това. Не осъдила гнусната сделка на Иакова и спокойно приела това нещо – щом като сполучливо откраднал от баща си благословението на Бога, така трябва и да бъде; следователно, благословен станал Иаков и неговото потомство, а не ограбеният от него брат Исав.
След като извършил много злини към своя най-голям брат, Иаков тръбвало да се крие и той избягал от озлобения си брат при вуйча си Лавана. Там той се оженил и живял 20 години, като по подъл начин измамвал своя тъст при разделяне приплода на добитъка (Битие гл. 29 и гл. 30; 31 — 43). В тази чужда страна работата дошла до там, че пришълеца Иаков завладял по-голямата част от стадата на Лавана и възбудил срещу себе си във фамилията на вуйчо си силно озлобление. Както преди 20 години той измамил баща си и брата си и избягал при вуйча си, ограбвайки своя вуйчо-тъст, той избягал при по-рано измаменият брат, смятайки, че след 20 години, негодуванието на добродушния Исав е стихнало.
Със страх очаква той срещата с Исава, като се опитва с подаръци да го омилостиви, а самия той с женит и децата се крие зад ръката. Тук през нощта му се случва нещастие, той се бори с един непознат, (Битие, гл. 32, 25 — 29). Ко-
гато непознатият не можал до съмване да надвие Иакова и го помолил да го пусне, Иаков казалъ – „няма да те пусна, доде не ме благословиш”. Непознатият благословил Иакова и му казал – „Не Иаковъ ще се нарича името ти, но Израил, понеже ти се бори съ Бога и съ хората и надви”.
Еврействащите християни-богослови често се стараят да оправдаят описаните в Библията злодеяния на евреите с това, че тъй повествованията трябва, да се разбират не в прекия смисъл, а в преносен. Така и тази изнурителна борба на Иакова ни съветват да разбираме в смисъл, че тя била не телесна, а духовна. Това тълкуване явно противоречи на прекия смисъл на написаното в Библията, където е казано, че Иаков след борбата окуцял, понеже му била навехната ставата на бедрото (Гл. 32, 25).
През време на духовната борба, сухожилията не
се изместват. Всеки случай колко странно, по-право казано, колко страшно „благословение" придобил Иаков. Победеният отъ него нощен борец го благословил с името Израил, което означава “Богоборец”. Но богоборчеството е възставане против Бога, война с Бога. То е напълно сатанинско. Да благослови за богоборчество може само падналият ангел, а не Божият ангел. Само тъмният ангел може да се бои от настъпване на зората, само пратеникът на злия дух може да нанесе на човека тежка повреда.
И така първото си благословение Иаков откраднал от баща си, като се преоблякъл като Исава, а второто си благословение придобил с насилие и заплашване на своя тайнствен „благословител”. От тогава Иаков почнал да се
именува Израил, т.е. богоборец и със своите постъпки напълно оправдал това си престъпно име...