вейланс: личност. С този термин се обозначава заимстването на друга личност. Вейланс е замяна на самия себе си, приета след като личността е изгубила увереност в себе си. Преклир "във вейланса на баща си" се държи така, все едно че е баща си.

Правилото е следното: колкото по-силно човек е "заседнал" в някакъв вейланс или идентичност, толкова по-малко схваща, че съществува. И толкова по-трудно е, мисли си той, да получи внимание. Затова може да се случи той да стане твърде показен (да се излага на показ твърде старателно, твърде много да присъства във всеки момент от времето) или да стане разсеян (затворен, неопределен, отсъстващ повечето време).

Правилото е следното: човек приема идентичността на това, което получава внимание. Още едно правило е, че човек приема идентичността на това, което го е направило неуспяващ. (Та нали му е отделил своето внимание, нали така?)

Изходната личност това е собствената идентичност на човека. Когато човек губи или печели в живота, той оцветява своята изходна личност с вейланси или я "дави" в тях. Обаче тя може да бъде извадена

И че попаднах на този интересен текст-да не го забравя- По този начин, ако подбудим човек да лъже за проблемите си или да изобретява проблеми от същата величина, като тези, които има или той самият, или вейлансът, в който се намира, или да изобретява информация от същата или друга величина в сравнение с тази информация, на която е зафиксиран, това ще го направи здрав.
Вероятно проблемът е противоотрова за безсъзнателността. И е определено противоотрова за скуката.


Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.