За Вавилонската кула съм абсолютно съгласна с теб. Това, което си ми написала също е много интересно :) На Ошо ли е? Не съм казала, че не го признавам. Може би съм се изразила неправилно. Аз просто не го познавам. За това и казах, че не ми е Учител, както и Кастанеда. За сега просто не изпитвам влечение да се запозная точно с тях, както и с Дънов между другото. Сега не си мисли, че съм нихилистично настроена, или твърде прагматично, напротив. Може би още не съм дорасла, или не съм почувствала необходимост точно от тях :). Други неща чета. Отклоних се за да не останеш с погрешно впечатление, че нещо отричам :).
Та за думите, Ошо е прав и едва ли само той е прозрял тази Истина ;), че думите са повече "извор на недоразумения", отколкото средство за общуване :))).
Моят въпрос беше малко по-различен. В тази тишина, когато слушаме истинската си същност, а и не само в нея, можем ли да открием духовен събрат? Или да разбирам, че всички са ни духовни събратя :).
Защото за мен такъв духовен събрат е човек, който приемаш и те приема безусловно с любов, доброта, доверие и преданост. Човек, който ти помага(или му помагаш) да намерите Пътя, и да преодолявате трудностите му без страх. Както виждаш изключвам еднаквото ниво на развитие ;). Това е такъв човек, в присъствието на който се чувстваш извисен, защитен, обичан, разбиран, дори и да грешиш. Такъв, който когато срещнеш знаеш, че сте били заедно не само през този живот, а и много преди това. Във всички времена. Който ти показва, че истинската ти същност е Любов и когато си с него знаеш, че си у Дома :).

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици