|
На 10.09.2002 г пуснах ето следната .
Понеже трудно се отвори, ще я копирам направо:
Не е важна целта, важен е пътят...доста време разбирах тази максима, че е важно да се движиш и да изпитваш наслада от движението, а цел всъщност няма...
Преди малко се прилъгах да отида до една рекичка, приседнах и започнах кротко да ом-кам-по пепсовите наставления. И малко преди омкането да премине в равномерно хъркане, хоп-присветна ми!
Повечето цели са лъжливи. Но, поставяйки си цели, ние започваме да се движим, мислейки, че се придвижваме към тях. А всъщност пристигаме другаде. Но в крайна сметка се оказва, че сме пристигнали точно, където е трябвало, пък целта е играла ролята на стръв, за да започнем и продължим движението. Защото просто е нямало да захапем на истинската стръв, та затова са ни пробутали фалшива такава-на която обаче кълвем.
Затова не е важна целта-защото целите ни все са измислени. И затова е важен пътят-защото той винаги ни води точно където трябва да пристигнем (е, ако сме много инати, може и с много завои и бабунки да бъде).
И като ми присветна, зарязах омкането и тръч тук да споделя.
А при вас как е?
Та дори и опашчицата си ще цитирам тогавашна 
Няма път, има посока, която не изпускаш...даже и да вървиш обратно на нея
-думите ги свих от Хуанджи...
А сега преведох ето това от Подводни:
ПОТРЕБНОСТИТЕ
Всеки човек като духовно същество има основни цели в живота си: да познае самия себе си, да познае света и да намери своето място в него (тук да намери означава не само да открие, но и да заеме).
Обаче човек не може напълно да осъзнае целите на духа. И за да насочва човека в нужното русло, оставяйки му в същото време свобода на волята, е бил изобретен най-остроумният апарат на потребностите.
потребността не е нещо друго, освен някаква програма на подсъзнанието, извикваща в определени ситуации съответно желание.
Удовлетворяването на ВСИЧКИ потребности само по себе си няма отношение към целите на духа, т.е. към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да може да насочва човека в необходимата посока на развитие, може да се каже, че тия потребности са сигнални знаци по извитата река на духовната еволюция, по която в тъмното плува човека.
Потребността е замислена от духа като бич, регулиращ поведението на човека по такъв начин, че ако той се отклони от пътя си, получава удар със сила право пропорционална на степента на отклонение.
Въобще, основна роля в живота на потребностите играе духа; подсъзнанието само адаптира съответната програма към реалната ситуация. Духът създава потребността, модифицира я и я изключва в момента, в който тя си е изиграла ролята и е станала ненужна. Последното обстоятелство субективно се преживява от човека като загуба на интерес към това, което по-рано живо го е вълнувало.
Съществуват потребности, които не са формирани от духа, а от съзнанието и средата, те смело могат да се нарекат лъжливи. Две от тях са потребността от удоволствие и потребността от щастие.
Удоволствието има една единствена функция-да се явява индикатор на качеството на удовлетворение на потребността. И заедно с отмирането на потребността специфичните за нея удоволствия свършват, обаче навикът за получаване на точно такъв сорт удоволствия продължава да кара човека да предизвиква същата ситуация, от която вече не получава предишното удоволствие и така навлиза в задъдена улица.
Що касае щастието, то човекът не е създаден за него както птицата за полет, въпреки мнението на класика на социалистическия реализъм.
Щастието е духовна категория, а не емоционална и тъй като емоционалният живот е вторичен по отношение на духовния, то щастието не може да бъде емоционално състояние, нито негово следствие. Щастието е само тази награда, която се дава персонално от духа в случаите, когато човек върви по истинския път, то не е ментално или емоционално, а духовно състояние, когато човек дълбоко в себе си усеща поддръжката на своя дух.
Дейността на подсъзнанието силно се усложнява от факта, че човек взима много от собствените си решения съзнателно, а истинското положение на нещата остава недостъпно за съзнанието. Затова на подсъзнаието се налага да създава изкривено възприятие и изкривена система за потребности и цели, за да може СЪЗНАТЕЛНО преследвайки ги човек и удовлетворявайки ги, фактически да реализира истинските си цели, известни единствено на духа.
При осъзнаване на вътрешните причини на желанието, то изчезва. Обаче докато то, или по-точно казано потребността, не е изживяно и истинската цел реализирана, желанието не може да изчезне и затова тези мотивни надежно се съхраняват от съзнанието.
Когато човек точно знае какво иска, то той се движи с изживяно (т.е. низше за него) желание и еволюционен ръст няма. Когато човек чака неведомо откровение при изпълнение на желанието си, то корените на това желание са духовни потребности
INSPIRATION
|
За целта, пътя и необходимостта от желанията
(неизбежна)