|
ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА
Хората считат своите възприятия за прозорци към света, които им позволяват да опознават света такъв, какъвто е.
Истината обаче е, че човешките възприятия са филтри, които задържат огромна част от реалността и пропускат един съвсем тесен диапазон.
Непосредствен пример е човешкото око. То вижда само неголяма част от честотния спектър. Вие можете да видите различни отенъци на червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, виолетово,бяло...Но човешките очи не виждат ултравиолетовото и инфрачервеното-те просто не влизат във видимия диапазон. А какво да кажем за огромните диапазони радиовълни, рентгенови лъчи, микровълни и т.н.
Аналогично стои въпросът и с другите човешки възприятия. Например ухото чува честоти от 20 до 20 000 херца. То е глухо за всички честоти извън този диапазон. А много животни използват съвършенно различни от човешките честоти.
Всяки от човешките органи работи с една незначителна част от безкрайно по-голяма скала. И това още не е всичко. Човешките възприятия са настроени само на това конкретно време и измерение. Създава се илюзия, че съществува само една правилна версия събития, протичаща от минало през настояще към бъдеще. Благодарение на тази илюзия можем много тясно да се съсредоточим върху реалността. Именно това и правим на тази планета.
Но чувствата не са единствените, които отфилтрират реалността. Тази функция всъщност е основно предназначение на ума. Убежденията на която и да е личност служат именно за да и показват точно тази реалност, която им съответства.
Реалността е многомерна, убежденията са тези, които я свеждат до точно нашето измерение. Убеждението, че сме бедни, ни прави бедни. Сега и за в бъдеще.Беднотата или богатството се създават първо в ума. Щастието и нещастието се създават първо в ума.
На изток има една поговорка-"Който е нещастен в палатка, ще бъде нещастен и в палат."
Наборът от убеждения в главите ни се нарича ИНТЕЛЕКТУАЛЕН МОДЕЛ. Той определя не само нашето разбиране за света, но и начините да бъдем активни. Интелектуалните модели могат да бъдат прости обобщения от вида "на никого не може да се вярва" или много сложни теории, но те при всички положения определят нашите постъпки. Човек, който вярва на другите, ще се държи съвсем различно от човек, който никому не вярва.
Интелектуалните ни модели определят това, което ние всъщност виждаме. Двама човека с различни интелектуални модели могат да гледат едно и също нещо, но да го описват различно, защото те забелязват различни детайли. И това важи за всички сфери на човешкия живот, дори и за науката. Айнщайн е казал: "Нашите теории определят какво точно да измерваме." Физиците с години са провеждали изследвания, чиито резултати напълно противоречали на класическата теория, но нито един от тях така и не видял, че тези резултати откриват пътя на квантовата физика и теорията на относителността.
Всички интелектуални модели са резултат на опростяване на реалността. По няколко детайла ние правим мъгляви обобщения и то на базата на минал опит и извеждаме всяко ново и непознато чрез старото и добре познато. Систематизираме, класифицираме, пронумероваме и прошнуроваме.Най-лошото е, че умът е свикнал да мисли в застинали категории и е склонен да прави повече фиксиране на мигновенни състояния, отколкото обхващане на процеси.
Проблемът възниква, когато интелектуалните модели съществуват неявно-на ниво по-ниско от съзнателното. Обикновено в такъв случай ние попадаме в капана на "защитните реакции", които ни пречат да анализираме нашите интелектуални модели. В резултат овладяваме "изкуството да оставаме невежи"-поведението на болшинството възрастни, които са се научили съвсем изкусно да се защитават от опасностите на ситуациите, възникващи при овладяването на нови знания, но изцяло губещи способността да постигат необходимите им резултати.
Една от основните причини за създаването на интелектуалните модели е навикът ни да се крием в абстракциите. Нашите мисли летят със скоростта на светлината, но иронията е там, че благодарение на тази скорост ние толкова бързо преминаваме към обобщения, че даже и не се замисляме за тяхната проверка. Към нашето мислене много често е приложима метафората "строим си въздушни замъци".
Съзнанието е слабо приспособено към възприемането на множество конкретни детайли. А пък рационалният ум е склонен да се абстрахира от подробностите и да ги подменя с общи понятия, след което да работи именно с тези общи понятия. Обаче самата ни способност към абстрактни разсъждения пък ограничава способността ни да се учим, ако не станем бдителни за непрекъснатите подскоци от конкретното към общото.И тези обобщения се превръщат в застинали аксиоми, които след това се защитават с учудваща упоритост.
И така изведените интелектуални модели се сблъскват в реалността с подобни и притежателите им започват сляпа защита на собствените си ценни притежания с нокти и зъби. Много често тази защита може да бъде отслабена и войната на световете да спре с няколко прости въпроса от рода на: "Защо отстоявате тази позиция?" или "Бихте ли илюстрирали вашата гледна точка?". Задаването на такива прости въпроси подтиква към изследване на интелектуалните модели и стопяване на границите между тях. Липсата на въпроси от друга страна говори за нежелание на която и да е от страните да разбере каквото и да е извън собствения си интелектуален модел.
Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.
|
Възприятията и интелектуалните модели
(звън на камбана)
