|
|
| Тема |
 Книга на воина на светлината |
|
| Автор |
Kaлu (vital) |
|
| Публикувано | 23.10.03 12:30 |
|
|
|
П. Куелю
Воинът на светлината винаги помни доброто.
Всичко в света води към сърцето на воина; той без колебание се впуска във водовъртежа на страстите, с които неизменно е пълен живота му. Той приема своите страсти и жъне техните плодове.
Но той никога не забравя онова, което се създава за векове, помни колко са здрави тези възли и колко е безсилно времето пред тях.
Воинът умее да отличава преходното от окончателното.
Той встъпва в схатка единствено с въодушевлението си и зкуството да нанася и отразява удари-приеми на боя, на които дълго се е учил. Но след това осъзнава, че нито въодушевлението, нито изкуството са достатъчни-нужен е още и опит.
И тогава той отваря сърцето си и моли бог да го вразуми и вдъхнови, така че всеки удар на противника да му носи нов урок по защита.
Воинът остава глух към насмешливите слова, тъй като знае, че без въодушевление и опит всяко обучение пропада напразно.
оинът никога няма да използва коварство, но умее да заблуди и излъже противника.
Ако врагът има превес, не се колебай да му оставиш поле за битка, тъй като в крайна сметка не тя е важна, а окончателният изход от войната.
Воинът винаги е открит да научи нещо ново. И понякога противоборства на тези, които обича.
Понякога се случва така, че хората, които обучава, го предизвикват. Тогава воинът показва на какво е способен и с няколко точни удара избива оръжието от ръцете им.
Защо, ти, толкова превъзхождайки го, правиш това-го пита спътникът му.
Когато ме предизвикват, това всъщност означава, че те искат да говорят с мен. Така аз водя диалога.-отговаря воинът.
Воинът винаги се връща към войната, но не защото е инат. Не, той забелязва, че времето се е изменило.
Често той се сблъсква със ситуации, които вече е преминавал. Смутен, шепне тогава на сърцето си: "Но аз вече съм преминавал през това". "Преминавал си-отговаря сърцето му-но не си ги преминал".
Воинът на светлината не си губи времето напразно, отговаряйки на предизвикателство; тъй като знае-което е написано при раждането му, то ще се и изпълни.
И тогава, приемайки божията помощ и божиите знамения, той позволява на своята стаза да го води натам, където го чакат решенията на поставените задачи.
...заради цвета на житото...
| |
| |
| 
|
|
