Кали, явно нещо витае из въздуха :). И аз си мислех напоследък да пусна подобна тема, но от малко по-друга гледна точка. И исках изрично да те помоля, да не цитираш Хабърт, а да ми кажеш човешкото си мнение. На несъвършения човек :).
Първо да те питам, защо според теб(а явно и според много други) човек, който обича(дори и да е "неравностойна" връзката, дори и да няма връзка) и признава, показва любовта си да губи достойнство и себеуважение?
Няма никаква логика в това. Да не говорим, че направо глупаво ми се вижда човек който обича да е без достойнство и себеуважение. Напротив. Най-достойният човек е.
Мисля, че този, който не показва, не признава чувствата си, или манипулира другия или най-простото..... не обича. Други са чувствата, желанията и намеренията. Защото както знаем от Пророка "Любовта има само едно желание - да се изпълни"(ако я има) :).
Тези пък, които обичат "достойните", тези които обичат да "гонят", те също не обичат. Те просто гонят недостижимото. Ако го достигнат цялото му "достойнство" ще отиде на кино.
Сага за темата, която мислех да пускам. Ама не забравяй горната ми молба :).
Кажи ми честно, а и всеки, който иска да ми каже. Нямате ли усещането, че въпреки, че говорим непрекъснато за самоусъвършенстването си, Любовта винаги забравяме? Не говоря за любовта между половете само.
Не е ли Любовта единственото съвършенство?!?
А хората сякаш искат да я няма. Сякаш се срамуват от нея и искат като я видят да я унищожат, или ако не, поне да я скрият като нещо позорящо. И се оправдават с това, че като сме говорели много за нея сме я "изхабявали". Та за това не само не говорим, ами не я и показваме. Крием я, крием се, и по този начин запазваме "достойнството си".
А има ли я изобщо у тези, които мислят така и познават ли я?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите