Хе хе.
Сега ще ти обясня.
Първо-дебна себе си и разглеждам случаите, в които се дразня. Интересно, не се дразня, когато просто мнението е различно от моето. Дразня се, когато е безпочвено. Тогава голяма нерва ме гони.
Оттук извода-и аз правя безпочвени твърдения. Ти не знам дали можа да прочетеш оная тема за интелектуалните модели-на руски.
Човек наблюдава нещо и преди още самото наблюдение да стигне до него, умът вече е направил обобщение и му го поднася, като по този начин откъсва наблюдателя от наблюдаваното и така прави непрекъснато. А после човекът борави с тези обобщения, наричани абстракции, че даже се и гордее изключително много с умението си да бъде абстрактен. В статията пишеше, че това е най-големият капан-абстрактното мислене.

Нелюбимият ти Хъбардчо му вика маса и значение. Масата е същността, самия предмет, събитие, свойство. Значимостта е това, което умът прави с масата.
В резултат губим всякакъв контакт с реалността. И не можем да боравим с нея съответно, а висим някъде във въздуха, клатейки крака безпомощно и философстваме.
Това се оказва общочовешко явление.
Валсодар е типичен пример-твърде типичен. Той не даде нито един конкретен пример, нито едно свое твърдение не подкрепи с доказателство.
Изобщо в клубовете май е все така-някак сме приели, че абстракцията е върха на сладоледа и на никой не му прави впечатление липсата на каквито и да е конкретни примери, доказващи тезата.
Това забелязала ли си?
Освен това се опитвам да покажа още нещо, от което също страдах доскоро с пълна сила, а сега по-леко. Критичността не води доникъде. Хъбардчо и тук се е произнесъл и сега наблюдавам прав ли е или не. Има разни скали той и на единия край е приперно критичността, на другия-приемането. Конструктивният човек, съзидателният е приемащ. Критичният не е способен нищо да създаде. Това наблюдавам и у други познати около себе си. И българите, които все ни е зле и все критикуваме. На единия край е критиката към всяко правителство и управление, на другия е да намериш съзидателното и конструктивното и да го подкрепиш.

...заради цвета на житото...