|
... стига да не вредим на другите!
Едно доста популярно клише, добре опровергано в книгата "Илюзии" на Ричард Бах. Предполагам се сещате какво провокира откъса :))
Макар това да бе последният път, когато го обвинявах, че не живее в
този свят, трябваше ми доста време да проумея думите, които прочетох на
мястото, където се отвори наръчникът:
Ако известно време
се опиташ да си измислен,
ще се убедим, че измислените
герои понякога са по-истински
от хората с тела и туптящи сърца.
Съвестта ти е мерило за това,
доколко честен си в своя егоизъм.
Вслушвай се внимателно
в нея.
- Всички ние сме свободни да правим каквото искаме - каза ми той онази
вечер. - Не е ли повече от ясно? Не е ли тъкмо това най-великият начин да
бъде управлявана Вселената?
- Почти. Забрави нещо, което е доста важно - възразих аз.
- Така ли? - Всички ние сме свободни да правим каквото искаме, стига
да не вредим на другите - рекох доста рязко.
- Знам, че го подразбираш, но сме длъжни да казваме това, което
подразбираме.
Изведнъж от тъмното се чу нещо като тътрузене на крака; стрелнах с очи
приятеля си.
- Чу ли?
- Да, там май има някой. - Той се изправи и тръгна към мрака. Най-
неочаквано се засмя и каза едно име, което не долових. - Всичко е наред -
чух го да изрича. - Не, ще се радваме да те видим при нас... зашо стърчиш
тук... ела де, добре дошъл си, наистина...
Гласът беше със силен акцент, може би руски или чешки, но по-вероятно
трансилвански.
- Благодаря. Не искам да ви се натрапвам...
Човекът, когото доведе в светлината на огъня, беше, как да се
изразя... беше твърде необичайно да срещнеш такъв тип в нощния Среден запад
на Щатите. Чувствуваше се притеснено в светлината; приличаше на вълк - бете
дребничък, изпосталял, уплашен до смърт, беше облечен с вечерно облекло и с
поръбена с червен атлаз черна пелерина.
- Само минавах оттук - поде той. - През това поле ще се прибера по-
бързо вкъщи.
- Така ли?
Шимода не му повярва, знаеше, че го лъже, но в същото време правеше
всичко възможно да не се изкикоти. Надявах се скоро да разбера каква е
работата.
- Заповядайте! - поканих аз мъжа. - Можем ли да ви бъдем полезни с
нещо? Не че си умирах от желание да му помагам, но той трепереше като
листо, та наистина исках да се чувствува удобно.
Мъжът ме изгледа с отчаяна усмивка, ог която ми настръхна косата.
- Да, можете. Искам съвсем малко, инак нямаше да ви безиокоя. Мога ли
да си пийна от кръвта ви? Съвсем мъничко. Имам нужда от човешка кръв, храня
се с нея.
Не знаеше добре английски, говореше с акцент и може би не го бях
разбрал, но въпреки това скочих на крака толкова светкавично, че към огъня
се разлетяха сламки.
Човекът се дръпна като попарен. Общо взето, съм безобиден, но инак съм
як като канара и сигурно съм го стреснал. Той извърна глава.
- Извинявайте, сър. Забравете, че изобщо съм отварял дума за кръв. Но
да ви кажа...
- Какви ги дрънкате? - Бях си глътнал езика от страх, затова говорех
доста ядно. - По дяволите, какви ги дрънкате, господине? Не знам кой сте,
да не сте никой ВАМ...
Шимода ме прскъсна насред думата.
- Гостенинът приказваше, а ти се намесваш.
Продължавайте, сър, приятелят ми е малко припрян.
- Този тук, Доналд... - подхванах аз отново.
- Мълчи де!
Бях толкова изненадан, че наистина си замълчах, само изгледах ужасено
и недоумяващо ненознатия, изтръгнат от родния си мрак, за да се озове в
светлина га на нашия огън.
- Моля ви, влезте ми в положението. Не по свой избор съм се родил
вампир. Ох, клетият аз! Нямам много приятели. Ала всяка нощ трябва да си
пийвам по малко прясна кръв, иначе се гърча в неописуеми мъки, обречен съм
на смърт. Много ви моля, ще ме боли, ще умра, ако не ми разрешите да
посмуча от кръвта ви - съвсем мъничко, само половин литър.
Той се заоблизва и пристъпн към мен - смяташе, че Шимода ме държи по
някакъв начин във властта си и ще ме накара да се подчиня.
- Още една крачка и наистина ще се лее кръв. Докоснете ли ме,
господине, мислете му...
Не че щях да го убия, но наистина смятах поне да го вържа, преди да
продължим разговора.
Той явно ми повярва, защото спря и изпъшка. Обърна се към Шимода.
- Готово ли е?
- Мисля, че да. Благодаря ти.
Вампирът ме погледна и се засмя - беше неописуемо доволен, досущ като
актьор на сцената, след като представлението е свършило.
- Няма да ти пия кръвта, Ричард - каза ми приятелски на съвършен
английски, без никакъв акцент.
Видях как: се стопява, сякаш бе угасил вътрешната си светлина, и
изчезна само за пет секунди.
Шимода пак седна край огъня.
- Много съм доволен, че невинаги имаш предвид това, което говориш.
Още треперех от страх, бях готов да се хвърля в двубой с чудовището.
- Не съм сигурен. Дон, че ме бива за това.
Я по-добре ми кажи какво става. Например какъв беше... този тип? -
Беше вампир от Тронсилуания* - изрече той по-задъхано и от онова приятелче.
- Или за да съм по-точен, мисловна форма на вампир от Тронсилуания. Ако
искаш да наблегнеш на нещо, на което някой не обръща внимание, зашеметяваш
го с мисловната му форма и така му показваш нагледно какво си имал предвид.
Сигурно попрекалих с пелерината и бивните, както и с акцента? Уплаши ли те
много?
- Пелерината, Дон, бете страхотна. Но беше ужасно изтъркано и странно.
Изобщо не съм се уплашил.
Той въздъхна.
- Добре де. Но ноне разбра какво имам предвид. Това е най-важното.
- И какво имаш предвид?
- Беше много груб с моя вампир, Ричард, и така правеше каквото искаше,
дори и да знаеше, че ще навредиш на някого. Той ти каза право в очите, че
ще му навредиш, ако...
- Но той искаше да пие от кръвта ми!
- Точно това правим, когато казваме на някого, че ще ни навреди, ако
не живее според нашите разбирания.
Дълго мълчах, обмислях думите му. Открай време си въобразявах, че
имаме свободата да правим каквото искаме, стига да не вредим на другитс, а
ето че съм грешал. Нещо не се връзваше.
- Онова, което те препъва, е една общоприета фраза, която обаче е
безсмислена - да не вредим на другите. Сами решаваме дали някой ни вреди.
Ние самите, никой друг. Моят вампир ти каза, че ще му навредиш, ако го
отпратиш. Тъкмо той е решил, предпочел е да му навредиш. А ти ще решиш,
предпочетеш какво да направиш - дали ще му дадеш от кръвта си, дали ще го
отпратиш, дали ще го вържеш, или ще го пронижеш право в сърцето със
зеленика. Ако той не желае да бъде пронизан, негово право е да се брани
както намери за добре. И така през цялото време ние непрекъснато избираме.
- Погледнато от този ъгъл...
- Слушай - прекъсна ме той, - важно е. Всички ние сме. Свободни. Да
правим. Каквото. Искаме.
Всички хора,
всички случки в живота ти
присъствуват в него, защото си
ги привлякъл ти.
Твоя работа е
да решиш
какво ще правиш с тях.
Cause it all begins again when it ends
And we're all magic friends
|
Всички ние сме свободни да правим каквото искаме,
