Качеството на времето
За да се научим още по-добре да разбираме същността на измервателната единица по астрология, трябва да се спрем на друго, по-слабо познато понятие. Когато говорим за време, обикновено под това разбираме количествено из-мерение. Питаме, колко време е продължило, преди колко време се е случило, колко време е изминало? Обръщаме вни-мание най-вече на количеството на времето. Според зако-на за полярността, количественият аспект на времето (на гръцки: Сhronos) трябва да има своя противоположен полюс и него ние наричаме качествен аспект (на гръцки: Каiros).
Времето притежава не само количество, но и качество. Но днес едва ли някой може да си представи нещо под ка-чество на времето. В по-раншни времена е било тъкмо об-ратното. Тогава са наблюдавали преди всичко качеството на времето и за сметка на това са пренебрегвали количес-твото му. Времевото качество няма нищо общо с продъл-жителността и означава само, че всеки момент или отря-зък от време (това може да е един час, една секунда или ед-но десетилетие) притежава определено качество, което позволява да се проявяват само такива явления, които са адекватни на това качество.
Или, казано по друг начин, в определено време могат да се осъществят само неща, чието качествено съдържание отговаря на съответното времево качество. Следовател-но времето трябва да предостави отвор за дадена латентност, за да може тази латентност да стане реалност и да се изяви. Един самолет, например, не може да падне прос-то „някога", а само, когато преобладаващото времево ка-чество позволява това. Понеже времето е също само ниво на действителността, то и времевите качества не са ни-що друго, освен съответствия на нашите първични принци-пи. Така, в определено време „цари" определен принцип или, още по-точно, смесица от принципи.
В древността са познавали още един закон, който днес, за съжаление, е забравен: „Всяко начало носи в себе си и края." Този закон постановява, че в момента на началото на нещо вече са определени цялото му развитие и краят му. Ние живеем с представата, че е възможно да се намесим в протичащо събитие и да му повлияем. Обаче всяко начало сьдържа края си, така, както във всяко семе се съдържа ця-лото растение, заедно с новите семена. Винаги всичко е във всичко. В семето е плодът и в плода е семето.
Изхождайки от това знание, в предишните епохи са от-давали голямо значение на започването на някакво начина-ние в „подходящия час". Защото всяко начинание се развива според качеството на времето, в което е започнато. И ако за определено начинание искаме да осигурим определен раз-вой и благоприятен край, трябва първо да потърсим подхо-дящо времево качество за началото му. В древността жреците са имали задачата да установяват качеството на времето. Когато им е бил поставян въпрос, жреците са поглеждали „в часа", за да научат качеството му. Оттук идва думата „хороскоп", която означава „гледам в часа". Хороскопът не е нищо дру-го освен моментна снимка на небето в определен час.
Първоначално хороскопи са съставяни преди всичко за събития и важни начинания: начало на война, сключване на договор и т.н. Така наречените рождени хороскопи - съставяне на хороскоп по минутата на раждането на човек, са сравнително по-ново явление и в никакъв случай не са най-интересната част от астрологията.
Трябва да напомним обаче, че погледът към небето съв-сем не е бил единственият метод, използван от жреците за установяване на времевото качество. Знаем за гадаене по вътрешности, за гадаене по полета на птиците и по на-чина, по който са се хранели свещените кокошки. В тези примери, познати ни от древния Рим, за изходна точка на наблюденията е използвано нивото на животните, вместо небесното ниво и така също са били откривани водещите принципи на някакъв определен час.
В историята на предсказанията много нива вече са из-ползвани като отправна система. Те всички се подчиняват на закона за аналогията. Затова хвърлянето на картите на Таро с цел предсказване не е „по-ненаучно" или „по-суевер-но" от съставянето на хороскоп. От факта, че при съста-вянето на хороскопи е необходимо да се отварят справоч-ници с математически таблици, някои астролози се мъчат да изведат „научността" на астрологията и да се дистан-цират от практики като Таро, „И Дзин" и други подобни. Това е глупост. Всички предсказателни и гадателски систе-ми работят по един и същи принцип. Отправните нива са взаимозаменяеми.
Единственото важно за сериозността на дадена практика е възможността практикуващият да пренася по ана-логия изразните средства от неговото ниво на наблюдение върху други нива. Голямата трудност на всички системи е преносът, който в астрологията се нарича „тълкуване". За-това несериозните винаги превишават по численост сери-озните, независимо дали става дума за гледане на карти или за астрология.
Да се върнем обратно към астрологията. Хороскопът е графичното представяне на дадено съзвездие на небето в определено време, отнесено към определено място. С това всеки хороскоп е приравняване според местното време. Хо-роскопът винаги се отнася до мястото, където се проявя-ва разглежданото явление, и наблюдава небето именно от тази перспектива.
В това се съдьржа и отговорът на честия упрек, че ас-трологията продължава да работи с геоцентрична предста-ва за света. Това е така, понеже човекът се ползва само от геоцентричния светоглед. От негова гледна точка хелиоцентричният светоглед е погрешен. Това е така, защото, не-зависимо от изчисленията на астрономите, всеки човек ден след ден преживява например изгрева на слънцето сутрин и неговия залез вечер. За човешката психика това преживяване е много по-истинско от същностното знание, че Земята се върти около Слънцето. Човек не може да съпреживее психически това въртене и затова за него то няма абсо-лютно никакво значение.
Така че, хелиоцентричният светоглед е верен за наука-та и за астронавтите. За хората като цяло и за астроло-зите в частност единствено Земята е мислима като отправна точка. Защото човешкият живот се разиграва тук. Бон е столица на Германия. Това е вярно, но за мен, като жител на Мюнхен, това не е никакво основание да напиша на визитната си картичка бонски адрес. Човек може да изживее единствено себе си като център и да съотнесе све-та само към себе си. Ако не го направи, той ще загуби „местонахождението" си и душата му няма да има корен. Това е и по-дълбокото основание за дългата съпротива на църк-вата да приеме хелиоцентричния светоглед.
Хороскопът като измервателен инструмент
Астрологията не е вяра във влиянието на небесните те-ла върху човека. Астрологията е по-скоро система за отражение на действителността. Физиката също се опитва да отразява действителността с помощта на символи (числа и букви), но за нея това не е причина да вярва, че формули-те й влияят върху земното притегляне.
Хороскопът е инструмент за измерване, настроен да показва качеството на времето; работи с каквато поиска-ме точност. Точността му зависи от технически величини, но границите й не засягат измеримостта. Така, както и ко-личеството време може да се измери с точност, каквато ние пожелаем. Само че на практика тази точност зависи от техническите възможности. Докато хората са познава-ли само слънчевия часовник, те не са могли да мерят вре-мето толкова точно, колкото това е възможно с механичния часовник. Днес вече можем да измерим една хилядна и дори една милионна част от секундата.
По същия начин стоят нещата и в астрологията. В практическото приложение астрологическата точност чес-то пъти е много приблизителна и от нея има какво да се желае. Подобряването на точността зависи от техническото умение на астролозите и от по-нататъшното разви-тие на измервателния уред. Неговите граници се определят от човешките способности.
Пълна нелепица обаче са астрологични сентенции, кои-то поколения наред щателно се отпечатват във всеки нов учебник по астрология. Например: „Звездите предполагат, но никога не принуждават". Подобна фраза, която повече-то астролози смятат за признак на собствената им скромност и сериозност, съдържа редица грешки. Първата, която бихме посочили е, че звездите нищо не правят - ни-то „предполагат", нито „принуждават". За термометъра също не може да се каже, че ако живакът му показва трий-сет градуса, той дава възможност на температурата на въздуха да се загрее, но не я принуждава непременно да го стори.
Звездите не принуждават, а само показват как е сглобе-на действителността в даден момент от време. Това оба-че, с респектираща точност. Ако цитираната по-горе сентенция беше вярна, тогава и пет минути занимание с астрологията щяха да са загубено време. Подтекстът на подобно мото е, че астрологическата прогноза се сбъдва с петдесет процента вероятност, т.е. тя може да се окаже вярна, може да се окаже и невярна. За да получим подобен резултат, по-лесно е да хвърлим ези-тура с една монета.
Друго подобно твърдение гласи: Съдбата на човека се определя от наследствеността, възпитанието, влиянието на обкръжаващата среда и космическите фактори. В това твърдение не само се носи вода от сто кладенци. Първият ни въпрос би бил насочен към природата на тези „космически фактори". Що е космически фактор и как може да изпитаме влиянието му? За коя част от съдбата ни отговаря той? Той би трябвало да е намесен в събития, при които обкръжаващата среда изобщо не участва, защото иначе нейната категория щеше да е отговорната.
Зад подобни изречения се крие не толкова дьлбока мисъл, колкото желанието да се приемат теориите на естестве-ните науки и между тях контрабандно да се вкара и аст-рологията. Възпитанието и обкръжението са само конкретни нива, върху които се проявяват първичните принци-пи. Обкръжението е изпълнителният орган. Защото, как иначе човек да преживее „Космически фактор" (в смисъл на праидея), ако не чрез медиума обкръжение? Как можеш да бъдеш сгазен, ако няма кола; да се разболееш, ако няма ви-руси; да бъдеш убит, ако няма убиец? Само че всички тези фактори на обкръжаващата среда никога не са причина, а само „изпълнителни органи" на Съдбата.
Наследствените фактори пък са друго ниво на действи-телност, където също могат да се открият представите-ли на всички първични принципи. На ниво клетъчна информа-ция можем да четем действителността също толкова доб-ре, колкото и по небесната сфера. По тази логика генети-ците се оказват колеги на астролозите. Ако на астролози-те се случва да вярват в каузалното въздействие на звездите, защо да се сърдим на генетиците за твърдото им убеждение, че генната структура е „причината" за т.нар. наслед-ствени белези. Човек носи хороскопа си във всяка своя клетка, защото цялото може да бъде открито във всеки негов детайл. Както растението може да се открие в семето.
Съвсем нагледен пример за това е акупунктурата, коя-то отначало се е отнасяла за цялото тяло, после е открила целия човек в ухото, после и в носа, на дланта на ръката, върху стъпалото и така нататък. По същия начин човек носи своя хороскоп в окото, в ухото, в ръката, върху стъпалото, във всяка клетка. Символните езици са различ-ни, съдържанието е винаги едно и също. Защото всичко об-разува само една-единствена действителност.
Не без основание в древността са наричали астрология-та „царска наука". Защото тя обхваща цялата действител-ност и може да бъде приложена с еднакьв успех на всички нива; защото е универсална. Не без основание Кеплер е на-писал книга с многозначителното заглавие „Предупреждение към противниците на астрологията". Не без основание Парацелз нарича шарлатани и самозванци лекарите, които не са познавали астрологията. Тези почетни титли обаче се отнасят единствено до астрологията, която е запазила здравите си корени в езотеричния светоглед и все още е истинска мъдрост, а не до срещаните днес под път и над път изопачавания, които се подвизават под същото име.
Истинската астрология е била и си остава път на пос-вещението, който води от самопознанието и познанието на природата до познанието на Бога. Затова истинската аст-рология накрая прави сама себе си излишна. Истинската ас-трология е философия - затова и Шулт говори за „астрософия", а не е ровене из бъдещето на хората около нас. Човек сам трябва да изучи астрологията, за да я разбере. Истин-кКата астрология учи човек да разбира света и хората, изхождайки от тяхната собствена ситуация и по този начин вътрешно да се сдобрява с всички. как можем да се сърдим на някого, когото разбираме? Истинската астрология ни учи да виждаме едно ново измерение на действителността.
В рождената астрология хороскопът се отнася до мо-мента на раждането и по-точно до първото поемане на въздух. Както и при събитието, и при начинанието тук съ-що нещо започва. Наричаме го житейски път на човека. Хо-роскопът измерва в какво времево качество е започнал то-зи житейски път, и по това прави заключение как ще изглежда той по-нататък. Такъв рожден хороскоп, наричан още основен или радиксов хороскоп, важи за три различни области:
1. Той показва това, което психолозите биха нарекли структура на характера или личността.
2. Ако към тази структура на характера, която сама по се-бе си е нещо статично, прибавим фактора Време, неизбежно се получава пътят на съдбата. Времевият фактор да-ва информация, кога човек ще изживее проблемен период.
3. Основният хороскоп е същевременно и събитийният хороскоп на самия процес на раждането.
Тази трета област досега очевидно се е пренебрегвала, макар че именно тя има дългосрочни теоретични последи-ци. За живота на даден човек, както и за самия акт на раждането му, е валиден един и същи хороскоп. С други думи: животът на човек е само уголемена картина на раждането му. Съдбовните случки, които настъпват в живота, със сигурност са се проявили още при раждането в аналогични, значително по-умалени събития.
В началото вече говорихме за проблема с измеренията и казахме, че човек винаги разчита на една средна величи-на, за да може да отличи „образ". Ако някой си подсвирква с привично темпо позната мелодия и ние ще я познаем. Ако обаче я раздели на отделни тонове и удължи времето между тях толкова, че всеки ден да чуваме само по един тон, ние няма да различим песента като цяло (като образ). Същото ще се случи и ако пуснем песента на магнетофон с прекалено голяма скорост. В астрологията прекалено бър-зото развитие е раждането, чиято вътрешна структура може да се разпознае едва във времевото разгръщане, на-ричащо се живот.
Обратно погледнато, това ни учи, че в живота на човек никога нищо (независимо дали болест, положителни или отрицателни събития и т.н.) не може да се прояви, ако то не е присъствало в умален вид още при раждането му. Са-мо че подобно твърдение противоречи на всички теории, които търсят „причините" за болестите и събитията в биографията на хората. Всъщност чрез съответните ме-тоди (реинкарнационна терапия) може да се докаже, че все-ки проблем на даден човек е проследим обратно чак до процеса на раждането на този човек. Защото във всяко начало е заложен и краят.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева