Ще ме накараш да се напъна и да извадя един много интересен текст....

Астрологията – система за копиране на действителността

“Както в деня. който те е дарил на света, слънцето е поздравявало планетите, така и ти се явяваш и продължаваш нататък по закона, по който си дошъл. Ти си такъв, какъвто си, и от себе си не можеш да избягаш, казали са го и Сибилите, и пророците, няма време и няма власт, които да раздробят готовата форма, щом тя живее и се развива”.
Гьоте, “Орфически прастрофи”

АКО ТУК СЕ ЗАНИМАВАМЕ по-подробно с астроло-гията, то причините за това са следните:
1. От езотеричните дисциплини астрологията е най-известна на широката публика. Споровете между привържениците и противниците на астрологията периодично се разгарят с нова сила.
2. Повечето представи, които лаиците имат за астрологи-ята, са по принцип грешни и това пречи за разбирането както на аргументите на привържениците, така и на ар-гументите на противниците й.
3. Следвайки духа на времето, все повече астролози се опитват да отделят астрологията от първоначалния й езотеричен произход и постепенно да я напаснат към функционалния начин на мислене на науката. Те се надя-ват, че по този начин ще бъдат признати от официал-ната наука. Заради този процес първоначалната астроло-гия започва да деградира до чиста техника.
4. По вътрешната си структура и начин на мислене първо-началната астрология е типична езотерична дисциплина. Тъкмо затова ще се занимаем с нея, вземайки я за при-мер вместо всички останали техники за предсказване. По-нататъшните си разсъждения по темата съдба и бо-лести ще разбием с помощта на философията, залегнала в основите на астрологията.
Преди да се впуснем в абстрактни разсъждения по те-мата, ще помоля читателя да се опита да реши следните две задачи.
Открийте общия признак (видовото понятие) на след-ните понятия:
А) куче, скорец, мравка, крокодил, мечка, слон, пъстърва.
Отговор: ...
Б) олово, Козирог, зъби, бръшлян, манастирска килия, черно, миньор.
Отговор:...
Решаването на първата задача със сигурност не предс-тавлява никаква трудност. Всеки веднага би се сетил за ви-довото понятие „животно". Значително по-големи пробле-ми създава втората задача, защото посочените понятия изглеждат напълно нееднородни. Смисълът и обяснението на двете задачи постепенно ще станат ясни по-нататък.
Когато човек е изправен пред многообразието от фор-ми на проявление, той има нуждата да подреди това мно-гообразие. Всички философии и науки възникват поради та-зи фундаментална човешка потребност. Но винаги има два коренно противоположни начина да се подреди изглеждащото отначало необозримо разнообразие:
1. Като се създаде видово понятие за различни индивидуал-ности, които притежават общи характерни признаци (например растения, животни, камъни). Така възниква де-лението на действителността на отделни области (све-та на животните, света на растенията, света на мине-ралите и т. н.).
2. Търсят се съставните единици, породили многообразие-то, благодарение на различните отношения, в които вли-зат помежду си. Както учението за елементите, така и атомния модел на предсократовата философия се градят върху този мисловен модел. Най-впечатляващият документ на този ред, създаден в наше време е периодична-та таблица на елементите. Подобна система прави възможно редуцирането на многообразието от форми на проявление до няколко първични качества. Различните съставки и отношенията между тях създават разнооб-разната действителност, чиято структура така става по-разбираема.
Първични принципи на действителността
Нека пренесем върху цялата действителност втория метод, който в примера с периодичната таблица на елемен-тите е валиден само на ниво материя. При това отново изхождаме от съждението, че в основата на многообразие-то има само ограничен брой съставни единици. И понеже с нашата система трябва да обхванем цялата действителност, ще трябва да потърсим елементи, които са валидни на всички нива - независимо дали в животинския свят, в света на растенията, на материално или на психическо ни-во. Още в началната глава говорихме, че за да бъде оформе-на, материята винаги се нуждае от информация. Оттук ид-ва и идеята за по-първичното и по-реалното.
За сьжаление в нашата материалистична епоха се е наложил противоположният възглед. Според него първо е камъкът и после човек, наблюдавайки камъка, е изнамерил ду-ма и е развил понятието си за него. В действителност не-щата стоят по точно обратния начин. Без идеята за камък, нито един конкретен камък не би могъл да се прояви. Идеята и езикът винаги съществуват много преди техни-те материални представители („В началото бе словото...")
Ако един художник иска да нарисува картина, той има нужда първо от идея. Едва след като намери идеята си, той може и да я материализира. Не картината създава идеята, а идеята се кондензира в картина. И така, ако искаме да създадем „периодична таблица на действителността", зна-чи нашите хипотетични елементи трябва да са архетипови идеи.
Със сигурност съществуват подобни праобрази като първичен строителен материал на действителността, но достъпът до света на чистата идея е много труден за човека. Затова на първо време ще формулираме съвсем хипо-тетични елементи и ще ги означим с абстрактни символи.
Какви символи ще изберем, отначало няма никакво значение. Възможни, а и подхождащи за нашето време символи биха били х, у, z и така нататък. Тогава нека означим с х опре-делена първична идея от областта на идейния свят. Но тъй като този идеен свят е праобразът на действителността, която виждаме и възприемаме, значи първичната идея х би трябвало да се намира и в проявяващия се за нас свят.
Или още по-точно казано, това означава, че на всяко ни-во на действителността може да се открие определен пред-ставител на х, който отговаря на нашата първична идея х. Така че и в света на животните, и при растенията, и в све-та на минералите, така както и на ниво човек, ще намерим нещо конкретно, което представя първичната идея х на съ-ответното ниво действителност. Ако не можем да открием х на всяко едно ниво, за което се сетим, значи нашият х не заслужва името „първична идея". Всички тези разсъждения ни водят до една таблица, със-тояща се от различни нива, по чиито вертикали са означени различни първични идеи или първични принципи.
В таблицата откриваме някои представители на х и у на различни нива на действителност, чийто смисъл или основа-ние в момента трудно можем да проследим. На първо вре-ме е достатъчно просто да приемем това деление - в мо-мента неговата правилност не е предмет на вниманието ни.
Много по-важно е да стане ясно, че даден първичен принцип прорязва Вертикално всички нива на формите на проявление. Броят на нивата е неограничен. Посочените тук като пример са нищожна част и техният брой може да бъде разширен с всякакви други, произволно взети нива (например сортове зеленчуци, акции в пивоварни, музикални инструменти, архитектурни стилове и т.н.). Под х някой може да е открил поставената в началото задача б. Тук вече става ясно каква е разликата между задача а и за-дача б.
Задачата съдържа различни понятия от едно-единствено ниво, а именно от света на животните. Всички сме школувани да откриваме това. Задача б обаче съдържа понятия от вертикална поредица принципи, чиито общи характеристики се съдържат в недефинирания досега първичен прин-цип, който временно нарекохме х. От конкретния опит да решим задача б, установихме, че не сме свикнали да мислим вертикално и затова не открихме нищо общо между поня-тията, макар че то съществува - както постепенно ще стане ясно.

Първичен принцип
Идея х у
Дефиниция на принципа структура, препятствие, съпротива, време Енергия, импулс
небе (?) (?)
минерал олово, варовик желязо
растение бръшлян, хвощ, магарешки трън, самодивски чемшир коприва
животно гарван, козирог хищници, гризачи
тяло скелет, зъби мускули, артерийна кръв
болести дегенерация, камъни, склероза възпаления, наранявания
място затвор, манастир, старчески дом, гробище ковачница, бойно поле
местност планина, студена пустиня вулканична област
социалност миньор, стари хора войник
цвят черно, тъмносиньо червено
Важното е да разберем, че има както хоризонтално деле-ние на действителността на нива, така и вертикално деле-ние на серии принципи. Първата се използва почти без изк-лючения в науката, втората, горе-долу със също толкова малко изключения, в езотериката. Защото принципът „Каквото горе, такова и долу" задължително води до вертикално мислене. Така че външно научната и езотеричната система на мислене са обърнати точно на деветдесет градуса една спрямо друга, затова познатото ни до гуша вече „разминава-не" между двете партии няма защо повече да ни учудва.
Таблицата, която нахвърляхме, позволява да направим и други заключения. Например: Ако по някакви, каквито и да е причини, първичната идея се промени, тази промяна трябва да стане видима едновременно във всички представите-ли на идеята на всички нива на действителност. По същия начин всички взаимоотношения и взаимни влияния на първичните принципи аналогично въздействат на всички нива на видимия свят. Тази взаимосвързаност обаче ни дава въз-можност и за обратното - от наблюдението на предста-вителите на конкретно, произволно избрано ниво да си ва-дим заключения за недостъпните ни иначе праидеи.
Още по-точно, това означава: На ниво животински свят на всеки първичен принцип трябва да отговаря определено животно. Ако познавам това съответствие, мога да взема за всеки принцип по едно животно и да ги събера заедно в един зоопарк. От наблюденията на поведението на живот-ните едно спрямо друго, би трябвало да могат да се напра-вят заключения както на ниво първични принципи, така и на всички останали конкретни нива, т. е. в аналогията от наб-людението на едно ниво се правят изводи за друго ниво.
Предпоставка за подобен метод е точното познаване на вертикалните съответствия и способността конкрет-ните наблюдения от едно ниво да се пренасят по аналогия към ситуацията на друго ниво. Така, чисто теоретично, от наблюдението на животните могат да се вадят заключения за растенията, да се правят паралели със социалния живот на хората или с поведението на борсата на пивоварските акции. Подобно мислене се нарича аналогично и то няма ни-що общо с причинността.
Подкрепено с един банален пример, това би изглеждало горе-долу така: Ако от опит знам, че всяка неделя се ходи на църква и че всяка неделя за обяд има свинско печено, то от факта, че днес отивам на църква, мога да направя заключението, че на обед ще ям свинско печено. Заключението е вярно, макар че воденето на църква няма нищо общо с „обяда" и между двете няма никаква причинна връзка. Пра-вилността на направеното заключение се дължи на трета обща характеристика, а именно, че и двете събития се случват винаги в неделя. Когато се прави заключението обаче, общата трета характеристика може да бъде напъл-но пренебрегната.
Да се върнем към нашата „таблица на действителност-та". По принцип е напълно все едно, кое ниво използвам ка-то изходна точка за наблюдение и на кои нива правя заключенията по аналогия. На практика обаче не всички нива са еднакво подходящи. Така например, не бих посъветвал никого да използва във всекидневието скицираният като пример „зоопарк на първичните принципи". И въпреки това, по-къс-но ще видим, че в историята почти не остава ниво, което да не е използвано с подобни цели.
В търсенето на идеално ниво за наблюдение небосводът се оказва особено благодатен. Равнището на небето не се смесва с други равнища и поддаващото се на математическо изчисление движение на небесните тела дава възможност за интерполация на миналото и бъдещето, без да са необ-ходими непрекъснати наблюдения. И понеже небето със сво-ите небесни тела е също такова ниво на действителност, каквото е и всяко друго, значи и в него могат да се наме-рят представители на всички първични принципи.
Затова отделните небесни тела са кръстени на отдел-ните принципи, които те представят на небето. По тази причина и ние най-после трябва да обърнем внимание на наименованията на тези първични принципи, защото в исто-рията на човечеството те не са били означавани с х, у или z, както ние приехме временно. За символи са приети други знаци, които не са избрани произволно, а вече са били чет-ливи йероглифи на принципите.
Спомняте си обсъжданото в началото твърдение, че всичко, което се проявява в природата, се състои от три-единството тяло, душа и дух.
В древни времена духът е бил символизирай с кръг, кой-то изразява единството и съвършенството на духовния принцип. Душата се символизира с полукръг или чаша, кои-то изразяват чувствителността, способността за възпри-емане, впечатлителността, характерни за душевния прин-цип. И накрая, за тялото - символът на кръста, който по аналогия с цифрата 4 изразява същността на материята. От съчетаването на тези три основни символа О - + се получават означенията на отделните първични принципи.
Определени съображения са накарали древните мъдреци да приемат седем първични принципа. Но ако сега се спрем на основанията за всеки от тези седем принципа, това би ни отклонило прекалено много от потока на мисълта ни. Само ще напомним, че и дъгата има седем цвята, седмица-та седем дена, в „Отче наш" молим за седем неща и така нататък. В древността са познавали седем небесни тела. В днешно време планетите са се увеличили с три и са стана-ли десет, но това не обезсилва класическото седем.
Слънцето е представител на духовния принцип и симво-лът му е кръг с център в него: . Луната е представител на душевното и възприемчивото: . Кръстът (+) като символ на материята не се среща самостоятелно, защото без някой от двата други принципа материята не е способ-на на живот. Символът на Меркурий ни показва, че три-те принципа са обединени в хармонично равновесие. Симво-лът на Марс (Това е оригиналният начин на изписване. За да се избегне опасността от объркване, днес кръстът често се замества със стрела: .) ни показва, че материята доминира над духа, но и че духът задвижва материята отдолу. Противоположният полюс е Венера =, при който духът съвсем недвусмислено доминира над материята. В принципа на Юпитер душевното доминира над матери-алното. Но Сатурновият принцип ясно показва, как ма-терията тежи на душата.
И така, вече знаем, че в древността са означавали се-демте първични принципа със Слънце, Луна, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер и Сатурн. Към тези седем първич-ни принципа се прибавя по една планета, която получава съ-щото име. Освен това те биват персонифицирани и озна-чавани като богове. Според казаното дотук трябва да до-пълним нашата таблица както следва:
Първичен принцип Идея (х) (y)
Дефиниция на принципа структура, задръжка, съпротива, време Енергия, импулс
Небе Сатурн Марс

Небесните тела като представители
Системата, която се основава на седемте първични принципа и изследва влиянието им върху различните нива на действителността, се нарича астрология. Когато астроло-гията говори за Сатурн, всъщност тя има предвид първич-ния принцип Сатурн. Едва в чисто практическата си рабо-та астрологията използва небесното тяло Сатурн, за да наблюдава неговите представители. Астрологията е и ще си остане учение за първичните принципи, а не за звездите. Планетите са практично, но заменимо ниво. Който наис-тина владее астрологията, с времето почти престава да използва това ниво, защото се е научил да разпознава прин-ципите на всички нива.
Сега нека разчистим най-разпространените недоразуме-ния и заблуди относно астрологията. Нейните противници най-често отричат възможността за конкретно влияние на небесните тела върху хората. Този упрек изобщо не засяга астрологията, защото тя самата също не приема, че звез-дите имат влияние върху хората.
Объркването идва от това, че все още има астролози, които вярват в подобно влияние. Някои от тях дори смя-тат себе си за особено прогресивни и верни на науката и се позовават на изследвания, които констатират корелации между местоположението на планетите, слънчевите изригвания и електромагнитните полета на дадена жива клетка. Никой не се съмнява в тези корелации. Но те не казват ни-що за въздействието на космическите фактори върху зем-ните клетки. Те само потвърждават описания феномен на аналогично поведение на различни нива. Всичко може да се съотнася, но с това далеч не се доказват причинни зависи-мости.
Резултатите от подобни изследвания не бива да налагат мнението, че астрологията се занимава с проучване на вли-янието на небесните тела върху живота ни. Всеки астро-лог прави хороскопи за създаване на държави, за сключване на договори, за поставяне на основен камък и така нататък. Какво общо тук имат умните приказки за електромагнитни влияния върху клетките ни? В мнозинството от хороскопите астролозите правят изчисления според местоположението на планетите, които реално изобщо не се нами-рат на това място във времето, за което се отнася тълкуването (транзити, дирекции, солари и така нататък).
Да обобщим:
1. Астрологията се занимава с архетиповите първични принципи, представляващи на нивото на идеите първичния градивен материал, от който е съставена действи-телността във всички нейни форми на проявление.
2. Тези първични принципи пронизват вертикално всички нива на формите на проявление. Така се създават анало-гични вериги, чиито отделни брънки принадлежат наис-тина към различни нива, но всички представят един общ принцип.
3. Наблюдението на което и да е произволно избрано ниво с помощта на аналогията може да бъде пренесено на всяко друго ниво.
4. В астрологията първичните принципи се наричат Слън-це, Луна, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер и Сатурн. Не-бесните тела, които носят същите имена, са само пред-ставители на тези принципи.
5. Няма причинни взаимозависимости между планетите и различните нива на действителност.
6. Астрологията се превръща в измервателен уред на дейс-твителността, който с избрана по желание точност по-казва нещо, без да го създава. Термометърът също мери температурата, но не предизвиква температура.
7. Астрологията по принцип мисли вертикално, според аксиомата на езотериката: каквото горе, такова и долу.
Вертикалното мислене е типично за всички езотерични системи. То е и основната причина езотериката да изглежда толкова безсмислена в очите на външните хора. Извън езотериката са познати изключително само хоризонтални системи на мислене. Едва с вертикалните аналогични вери-ги непонятни иначе зависимости изведнъж стават разбира-еми. Няколко примера:
Дизайнерите по интериора обичат да се забавляват, решавайки жилищните помещения изцяло в черно, комбинирано с хром. Разгърнете няколко списания за вътрешно обзавеждане и се вгледайте в подобни идеи. Ще установите, че без изключение във всички такива помещения за украса ка-то растение е избран самодивският чемшир. Причината, естествено, е в точния стилистичен инстинкт на дизайне-рите. Те несъзнателно са се придържали към символната ве-рига на Сатурновия принцип. Черното помещение изразява принципа на Сатурн и като подходящо за него те усещат само едно растение, което също представя този принцип.
Може би за непосветения в езотериката човек, ще са още по-ясни някои езикови навици. В разговорния немски вместо думата „късмет" или „щастие" се употребява думата „прасе": Някой е имал „прасе", т.е. късмет. Обясне-нието на този немски израз доста би ни .затруднило, ако не познаваме вертикалната аналогична верига. За школувания в астрологията обаче връзката е ясна. На ниво живот-ни прасето представя принципа на Юпитер, който най-чес-то се означава като „голямото щастие", защото това е принципът на изобилието и разширението. Понятието „щастие" е заменено с друго понятие от същата вертикал-на верига.
Същото се отнася и за друг немски фразеологизъм: „Влязла му е птица в главата", т.е. .не е съвсем с акъла си. Птицата идва от символната верига на Урановия принцип, който представя всички прекъсвания на последователност-та, заедно с изрази като „излизам от строя", „излизам от нормата", „нещо съм мръднал".
Като последен прост пример ще споменем суеверието три пъти да се чука на дърво, за да не се развали щастие-то. Като материал дървото също е подчинено на Юпитеровия принцип. С трикратното докосване на дървото ние се стремим чрез материалния представител да установим връзка с принципа на щастието.
Като начало тези прости указания може би са доста-тъчни, за да се създаде бегла представа за основанията и ползата от вертикална система на мислене.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева