Че аз отдавна се интересувам за тия начини.
И даже ги и намерих...на този етап, да не ме клъвнеш пак.
Ще ти разкажа нещо....миналата година лятото се мотаех из полето и ми се закачи репей за панталона. Взех го в ръка и разсеяно си поиграх с него. А след това го хвърлих. Но в този момент осъзнах (изпитах, прочувствах, измедитирах...), че всъщност битието ми е подарило това малко изсъхнало репейче-да си поиграя.
Аз съм го сторила и, когато ми е омръзнало, го връщам обратно на битието-да си играе то с него.
Разбираш ли-репейчето ми е подарък и аз го връщам, защото вече не ми е интересен, но може да е интересен някому другиму...
Това лято, скоро след връщането ми от Унгария, отидох на любимата си полянка. Седнах и се отпуснах с наслада и изведнъж през мен мина пак онова озарение (мисъл, медитация, прочувстване....) - аз се връщам обратно на битието. Наиграла съм се със себе си, вече не ми е интересно, така че благодаря за подаръка и го връщам обратно-сега нека битието си играе с него....
Разказах случая на една приятелка, а няколко дена по-късно кроях някакви планове и тя ме попита-Е добре де, след като си се оставила на битието, как продължаваш да кроиш планове?
Работата е там, че аз противоречие не виждам и не усещам. И двете са верни.
Това не е преживяване на ментално ниво и умът с чувството му за логика най-много да го обърка...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева