Смисълът на смисления отговор ... е сега ме вкара в парадоксален стил Не съм му майстор. Дай да си го карам логично.

Контрол върху желанията си е класика, но първо трябва да си силен за борба с естествената (какво ли е това?) ентропия на нещата, т.е. с природния стремеж към свобода, казано по-високопарно. Инак, с контрол върху желанията вече контролираш (ключ) към свободата: вече си я задал навреме. Всъщност май се налага изводът, че желание=свобода (форма на свободата).

Не бих избягал от подсъзнанието, тъй като смисълът на нещата "се признава" накрая от самочувствието - т.е. от нещо в подсъзнанието. Както на една държава й трябва признание поне от още една, за да се нарича такава. Изгубването на смисъл е дефинитивно само тогава, когато е регистрирано от самочувствието - и ако това е така, няма как да избягаме от подсъзнанието като цяло.

Agent of Change