Пак не си разбрал нещо.
Мадамата беше от един техен фонд. Нали се сещаш, че не можеш да обвиняваш цяла организация заради една патка-служител.
Това първо.

Второто е далеч по-интересно-все пак, колкото пъти пишех, толкова пъти получавах отговор. В България ми се е налагало в последно време да пращам доста имейли насам-натам. И повярвай ми-ни един отговор нямам отникъде.
Мисля, че съм ти го споделяла и друг път...
Хъбард имаше някъде много интересно определение на пропускливостта на съобщенията, съобразно тона.
На тон 4, най-високият, съобщенията свободно текат, надолу почват да се изопачават, спират, пропускат само неприятните или слуховете и т.н., докато цялата работа тотално замре.
Та тогава си помислих, че ние в България очевидно сме на твърде ниско ниво по тая скала на тоновете и това е просто още един признак.
Ние сме на нивото на апатията. Под него е смъртта.

А що касае курсовете-аз вече имам завършени и трябва да те уверя, че определено се чувствам далеч по-добре отпреди и мисля да продължа.
Какво да се прави-абсолютен прагматик съм и целя онова, което ми върши работа, независимо от чуждото мнение по въпроса...

Знаеш ли, в любимата ми парадоксална магия имаше лаф-
Не гледай онова, което е, гледай онова, което го няма, в него се съдържа истината, която е неизказуема...

Та, като забелязваш правилно всички тези неща, не е лошо веднага да правиш сравнение-а у нас как е? А еди си къде как е?
Щото по тоя начин утре някой ще ти каже за някого, че диша и това е лошо, и на теб няма и да ти хрумне, че всички човеци правят същото...

диви ягоди цветя и мирис на трева