Забелязала ли си, че единственото нещо, което не можем да управляваме е нашата същност?! Тя ту се появява, когато сме изключително сами и спокойни, ту изчезва зад многото същности и Азове, които сме си изградили.

Нашата същност знае единственно, какво значи Любов, доверие и вечност, а ние сячески и ги отнемаме и за това не можем да я задържим за дълго.

Една нощ много исках да видя става когато човек открие и запази своята същност или се просветли или както и там се казва от множеството учения.
Знам, че това не може да стане с двете ми очи и се съсредоточих върху отварянето на трерото си око и много исках да се отвори. Точно тогава за миг то се отвори и видях най прекрасната светлина на света. В миг забравх за всичко и почувствах вечността и си помислих, че именно тази светлина виждат умиращите. Тази всетлина освен миг на вечност бе и чувството че си обичан и че изпитваш любов едновременно и въпреки, че нищо друго освен светлина не виждаш имаш доверие.

Жалко е, че това е трудно задържим момент и че трудно хората ти вярват, че това е Вселенската душа от която и ние самите сме част.

Незнам дали душата се управлява, но знам, че това, което ние мислим за душа не е дори бледо копие на това, което всъщност е душата : ))