Радвам се, че разговорът продължава и можем да го разширим с повече гледни точки от повече и различни ъгли на зрение. Нека се опитам да систематизирам нещата:

Понятието "прошка" може да съществува само и единствено, когато касае междучовешките отношения!
Ако за миг хвърлим един поглед към взаимоотношенията човек-природа ще установим, че тук няма място за прошка и непрошка. Излезнеш леко облечена в студено време и....хоп - настинка! Оздравяваш и кво? Нима казваш: - Ех ветре, не биваше да ме духаш толкова много, ти дъжд защо ме намокри, за да настина? Ама...хайде...от мен да мине - прощавам ви и....повече да не се повтаря това от ваша страна. Не! Ще се повтаря отново и отново....докато сме живи. Колко клетви и проклятия е отправил човек с/у Бога за....наводнения, градушки и кво ли не...Но - това е положението !
Съвсем друго е положението с хората.
Ние можем да избираме да направим нещо или да не го направим. Ненаправянето е също ....един вид правене. Защото с отказването от една дейност ние позволяваме да се случат неща, които ако бяхме активни нямаше да се случат./Понякога с фатални последици.../ Както казах - Всеки трябва да е наясно, че правейки своя свободен избор всеки ден и всеки час - повлиява обстановката и хората около себе си. Че "няма значение" - не съществува! Всичко има значение! Ако някой избере да пуши - да пуши денонощно ако ще. /Аз когато бях страстен пушач и се налагаше да не паля по няколко часа...запалвах 2-3 цигари едновременно. И когато това бе "малко" преминах на пури и...лула.../ Но никой освен тебе не бива да страда от твоя избор! Пуши си навън и там където няма хора - Бог дал пространство.... Някой му се крещи......Иди на една ливада или на планината и си крещи колкото си искаш...Но не така, че да те чувам!
Същото с алкохолиците, наркоманите и т.н. Пийте, пушете и се дрогирайте - но не така, че аз да бъда потърпевшия от вашия избор. Носете си последиците!!! И същото важи за всяка една област от живота.
Никаква търпимост, толерантност и прошка за тези, които издевателствуват над моята личност и право на избор.
В страните с демокрация - ролята на "пазвантин" се играе от органите на властта и то много стриктно и точно....Когато преди 10 год. отидох на една програма с моят Учител в Маями екскурзоводката ни показваше града и каза че това е един от най-чистите градове в страната. въпреки, че можеш да срещнеш всякакви 4отрепки" и престъпници от цял свят......Но това се дължало на факта, че се появил един кмет на града и въвел закон - за всеки хвърлен фас на улицата - 100 долара глоба. И пуснал една армия цивилни да залавят нарушителите и глобяват. И.....хората се научили. НАСИЛА. но се научили. преди 2 години бях там отново - навсякъде абсолютна чистота !!!
В Хартата на Правата на човека са залегнали всички онези положения за права и свободи, които има всеки индивид в едно съвременно общество. Чел съм я, но....с радост бих я прочел отново и бих си я принтирал ако някой я открие в Интернет и пусне линк.
Тази харта под която се е подписала и БГ трябва да се появи в мултимедиите и всеки българин да се запознае с нея и си търси правата. Но държавната машина е слаба все още и не може да поеме отговорността да осигури на хората правата на които имат законно право.

"Прошката според мен засяга една наша по-дълбока същност, която всички ние тук струва ми се търсим. Която присъства в едно по-дълбоко и истинско поле на съществуване, където всичко е Любов и всички сме свързани. Всъщност именно прошката ни отвежда там най-бързо ;-).
"Дотук добре" - си казал вечния оптимист падайки от 10-тия етаж, когато стигнал до 5-тия....Ако погледнем от този ъгъл нещата ние сме склонни да влизаме в ситуацията на другите и си обясняваме тяхните мотиви и действия / не всеки го прави/ Когато видим един човек да прави една случайна грешка....правилната реакция трябва да е - усмивка. Състрадателна окуражителна усмивка. Така правят норвежците тука.
Бутнеш някого неволно - усмивка от него. Събориш нещо в магазина - усмивка от хората около теб. Направиш каквото и да било нередно - усмивка. Но!
Говорим за СЛУЧАЙНИ ГРЕШКИ единствено. Не систематически повтарящ се терор....
Ето нещо интересно:

"А кой ни е дал правото да съдим? Всеки съди сам себе си, получавайки едекватното на Пътя, който е извървял и на избора, който е направил."
Кой ми е дал правото да съдя? Виж, когато някой ми духа в лицето отвратния си дим на ефтин качак и аз реагирам остро.Аз не го осъждам, че пуши! Аз го осъждам че ме насилва аз да му дишам димът. Това той няма право да ми прави! Когато някой се напива всяка вечер и вдига шум до Бога по стълбището и ме буди посред нощ и аз реагирам остро.Аз не го осъждам че пие - негова си работа....Дал Бог и вино и ракии и бира и ментета дори....Аз го осъждам за терора на който ме подлага.... Значи съществуват някои неща, които наричаме "нормални" или природни и други, които не са такива....Ако аз прощавам всяко издевателство над мен....скоро ще се разболея и този издевател никога няма да направи своята стъпка на осъзнаване и усъвършенствуване....Ще си кара така цял живот...

Ако пък говорим за "...една наша по-дълбока същност, която всички ние тук струва ми се търсим. Която присъства в едно по-дълбоко и истинско поле на съществуване, където всичко е Любов и всички сме свързани. Всъщност именно прошката ни отвежда там най-бързо ;-).
Аз ще кажа, и то от личен опит и изживяване а не от прочетени книги че: Когато човек е слял съзнанието си с Истинското Себе си или Истината или Бог /думи за неизразимото/ тогава светът на Мая загубва своята "реалност"....
Ти си в едно друго състояние на съзнание, където изпитваш едно изживяване на Единство, на Цялост.... как да го разкажа.... Няма дуализъм, няма д-ние....Има една Тишина, която не е като тишината, която познаваме досега. Т.е. липса на шум...Тя е Мир и Присъствие......Присъствие на Вечността. На едно живо Същество.....неописуемо красиво и добро....И от Него се излъчва Любов неземна и безкористна...неизпитвана до сега. И когато си в това състояние и погледнеш на света около тебе - виждаш всичко като някакъм декор. Всичко е красиво. Ти си влюбен/а! Когато ми се случи за пръв път бях на една самотна гара и чаках един влак.когато това Изживяване ме споходи бях отнесен от този свят и ми стана леко и толкова красиво....Гледах наоколо си - колко красота !!!! Гледах една боклучийска кофа ...и тя беше толкова красива също. Защото както е казано: "Красотата е в очите на наблюдателя" А не отвън.... И когато си препълнен с тази Любов отвътре - как би могъл да съдиш каквото и да било....Всичко е просто красиво!!!

Но.....дори и тогава ако те ухапе един комар пак ще те заболи и ако някой те настъпи - също. И всичко останало свързано с интервенцията в твоят свят и тяло.....

"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )