НАУЧНОТО МИСЛЕНЕ

ЛАГЕР В ПЛАНИНАТА

Това е истинска случка, която показва нагледно кои факти според на­уката потвърждават убедително една или друга идея, възникнала още при събирането на данни или информация.
През зимата на 1959 г. двама американски археолози правели разкопки в Тикал, прочут археологически обект от времето на майте в Гватемала. Те решили да прекъснат работата си и да отидат за няколко дни на екскурзия с нощувки на открито в Британски Хонду­рас, който се намира на изток от Гватемала. Натоварили ландроувера и тръгнали. Целта на пътешествието била почти ненаселената област Маунтин Пайн ридж в централната част на Британски Хондурас, където построили лагера си, а после излезли на лека разходка, за да огледат близката околност.
След малко вниманието им привлякъл открит равен терен. Като се приближили до него, археолозите забелязали, че площта му е около десет квадратни метра, а по тревата е газено. Това им се видяло лю-бопитно и те започнали да се оглеждат наоколо и да си задават въпро­си. Що за място е това? Кой е бил тук и кога? С каква цел? В първия момент им се сторило, че няма почти никакви следи, които да помог­нат да се намери отговор на тези въпроси.
Неочаквано единият археолог намерил късчета хартия, на които било написано нещо, и то на английски, но те не успели да разгадаят точния му смисъл. Тайната бягала от тях. Инстинктът на научни ра­ботници обаче като че ли приковал двамата мъже към площадката и те търпеливо изучавали гъстата трева. Появили се улики — малки дупки в земята, покрити с трева и подредени в правоъгълници. Може би в тях са били поставени колчетата на палатки? Но истинска загадка се оказали плитките ями в земята в групи по три като триъгълници. Всичко това изглеждало необяснимо. Й изведнъж — следи от автомо­билни гуми, неясни, но все пак различими. При това не просто единич­ни, а двойни следи, които подсказвали за някакво тежкотоварно мо­торно возило. След това била намерена пепел от огньове, отчасти прикрита в тревата. Накрая (може би късмет) се появила находката, отбелязваща повратен момент в издирванията — едно копче. Върху копчето се виждало нещо гравирано, по всяка вероятност военен отли­чителен знак. С това откритие тайната започнала да се разбулва.
Двамата мъже стигнали до извода, че правоъгълната площадка е послужила за бивак на военни. От нейния размер и от площите, ограничени от дупките, където са били забити колчетата на палатките, следвало, че броят на войниците не е надвишавал 20 или 30. Те са били докарани от тежък военен камион с двойни колела, разпънали са палатки и са поставили оръжието пред палатките си във вид на триножници от по три карабини. Това обяснява групирането по три на вдлъбнатините в земята, образувани от прикладите. Оттук също може да се предположи, че във всяка палатка е имало по трима души. Задълго ли са останали войниците? Не е ясно, но вероятно за повече от един ден. Може би за няколко дена. Трябвало е да мине време, за да се скъса копче. Време, за да се изяде ядене, сготвено на огън, и да се изравни тревата от ходене по нея. Време, за да се пишат и че­тат писма, да се късат и да се разхвърчат останките им по ливадата.
Въоръжени с работната хипотеза, че правоъгълната площадка е била лагер на военни, двамата археолози стигнали до извода, че някъ­де наблизо трябва да е била изхвърляна смет. За няколко минути бу-нището било намерено до самите граници на лагера. Съставът на от­падъците, предимно празни консервени кутии, свидетелствувал, за то­ва, че войниците са донесли със себе си провизии, а не са се изхранва­ли, макар и отчасти, от околната среда. Отсъствието на останки от убит. дивеч потвърдило това предположение.
След няколко дена археолозите проверили теорията си, като на­правили справка при местните власти. Те. били информирани, че бри­танското правителство поддържало малки военни части в Британски Хондурас, които били снабдени с тежки превозни средства и провеж­дали маневри в планинските райони на страната. И наистина те са били хората, лагерували за няколко дена в местността, където са ми­нали археолозите.

НАУЧНИЯТ МЕТОД

В описаната случка двамата археолози може би подсъзнателно са из­ползували научния метод, когато правили анализ на военния лагер. Те събирали улики, без да правят каквито и да било прибързани и окончателни изводи. След като било изказано първото, още несигурно съображение за случилото се; изследователите потърсили ямата за смет, за да проверят хипотезата си. По-късно те се обърнали към местните власти за окончателно потвърждение. За разлика от тях ти­пичният псевдонаучен автор би могъл да се хване за единствената улика — копчето от военния мундир, и да построи една сложна тео­рия, основана на-копчето като доказателство за присъствието на части от британската армия. За научния изследовател копчето представля­вало само едно отделно късче информация, което предстои да бъде включено във верига от данни, преди да се стигне до определен извод. Нещо повече, копчето и другите наблюдения, които са направени, мо­гат да бъдат изтълкувани като свидетелства, които могат да се изпо­лзуват за доказване на някакво твърдение.
Научният метод се отличава от другите разновидности на мисле­нето и ние можем да си го представим като система от пътеуказатели и средства, които следва да се използуват за решаване на задачи и разгадаване на тайни. Въобще в своите изследвания учените спазват точно тези пътеуказатели или правила. Техният подход стъпка по стъпка следва една такава обща схема: