Това не е страх, а метафора.
Не мисли, че като си избрала бог да е само любов, той е само любов. Защото бог е цялото и всички противоположности в него.
Ходенето по въже не ми вдъхва страх, а изисква от мен да съм нащрек, балансирана, гъвкава...
Защото ако се отклоня много от пътя, такава любов ще ми се стовари на главата, че ще се чудя къде да се свра, за да я избегна.
Монетата винаги има две страни и пръчката-два края. Колкото и да режеш единия край, пръчката все ще остане с два края. Две противоположности. Не можеш да вземеш монетата само откъм едната и страна. Не можеш да вземеш само любовта и да изхвърлиш омразата. Бог ни обича и затова е милостив, но...балансът е наше дело.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите