;-)))) Кога да почерпя за "ходенето права под котлона"?
А "бррррр" и сега мога да викам, когато ми е кеф и си намеря деца, с които да играя (за параван ;-))).

Сега ще ти пошушна на ухото нещо, че както си се развихрила тук, кой знае кога ще намериш време да те черпя и да ти го кажа ;-)

Това, което казваш на Homo Ludens*(за мен е важно изписването на цялото име, или ако е дълго поне да е втората част, защото първата не го характеризира добре ;- ))) допускам, че той добре го знае. Аз също го знам. Вярваш ли, че има човек, който да не го е боляло много ? И такъв който не би могъл да те разбере? Просто когато ни боли, не можем да мислим, и ни се струва, че нас най-много ни боли от всички.
Номера е да се научиш да приемаш всичко с любов, ама става трудно и постепенно, както вероятно и при теб с процесинга е станало ;-) Едва ли с магическа пръчка си се освободила от болката, но питала ли си се омразата, страха, или всяко друго лошо чувство с какво ти е помагало ?
Когато си ги преживявала, си се освободила от тях.
Идеята може би е тази - когато срещнеш загуба, трудност или неуспех, просто да не позволяваш на лошите чувства да се раждат(за да не си създаваш нови енграми) и да ти причиняват болка, защото те са тези, които го правят. Заменяш ги с Любов, и тогава те просто си отиват без да се натрупват като "енграми" :-)

Поправяйте ме ако греша, но мися, че е така ;-).

Чувството е езикът на душата