"Но Оро, защо приемаш като твоя изходна позиция, че всички хора са пълни с мръсотии. "
Хмм така ли съм казал? Добре! Нека да формулираме понятието "мръсотии". Например на света има маса неща, които наричаме мръсотии. Като деца умирахме от кеф да джапаме в мръсните локви и дори да се въргаляме в тях като прасета. И дрехите и ръцете и лицата и цялото тяло се нацапваха с кал. Не от онази лечебната на Поморие а кал с миязми, храчки и болестотворни бактерии...........уффффф.....Мръсотиите на света са много - течни, мазни, въздухообразни и т.н. Никой не ги обича. Неприятни са и носят болести и опасности. Но........има и други неща, които ни замърсяват.....без да са във физическа форма. Това са нашите мисли. Нашите неправилни мисли, вредни навици, които ни пречат да свършим бързо и точно една дейност, неадекватни мисли и думи и дела. Емоции, които ни нападат точно тогава, когато нямаме нужда от тях и ни правят неспособни да се справим и с най-малкия проблем в живота. Еееееее ?! Ще ти дам един пример - ти:

"Този процес става всеки един миг на този човек. И затова той трябва да изпълнява дори "насила" върху себе си принципите на любовта. Един вид в началото, ако трябва да наложи волята си над егоизма си. Изискват се волеви усилия.
Естествено правилните техники, свързани с тези усилия ги дава единствено Христос и никой друг."
Откъде ги прихвана тия мисли? Откъде се "замърси" ? Как е възможно на практика един човек да изпълнява "насила в/у себе си" принципите на любовта ???? Ха-ха-ха.......Ти но схващаш ли че насила хубост не става .....че камо ли любов насила. Я се осъзнай момченце. Я си измий съзнанието от тези догми, тази ерес. Това ли те учи Висарион или Йосиф Висарионович - диктатора. "Насила"........ха-ха-хааааааааааааааааа-ама хаааа.
Ти си много смешен замърсен младеж. Някога да си се влюбвал? Не си ли? Амчи как ша са влюбиш с този ум.....Тая работа с ум не става детко. Тези работи са СЪРДЕЧНИ.

"Естествено правилните техники, свързани с тези усилия ги дава единствено Христос и никой друг"
Ха-ха-хааааааа пак излъга. "ЕДИНСТВЕНО" ??????
Момченце, ти си задръстен с.....фанатизъм. Не е начина по този да знаеш! На никъде не води. Христос не е Истината! Човек не може да е Истината. Христос е ходил по нужда като тебе и мене а Истината не ходи по нужда. Христос Е ГОВОРИЛ ЗА ИСТИНАТА И Е ПОКАЗВАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ СИ КАК ДА СЕ СВЪРЖАТ С НЕЯ ПРАКТИЧЕСКИ. Но Истината не може да се изговори нито опише с думи. От никого на света. Единствения начин да се узнае какво е Истината е ЧРЕЗ ВЛИЗАНЕТО В ДИРЕКТЕН КОНТАКТ С НЕЯ. ЧРЕЗ ЕДНО ДИРЕКТНО ИЗЖИВЯВАНЕ !
Разбра ли? Чрез едно директно съприкосновение с Истината и последвалото Изживяване. Не чрез словесни двубои и цитати на Библията и т.н.
Ето ти още една приказка:
"Имало едно време двама приятели, които се познавали от детинство и нямали никакви тайни помежду си. Още от ранно детство те били чули и дори видяли снимки на морето. По-късно гледали на филм и по ТВ морето и в тях имало силен копнеж да отидат и да го Изживеят. Те дълго си говорели за това море и фантазията им работела достигаща невероятни размери....Но те не знаели къде е това море.
Един ден се появил един далечен роднина на едното момче от чужбина и поканил племенника си на гости в своята страна.....И тъй те взели самолета и отлетели до тази чудна страна .....където живеел чичото. Там в този град на пристанището на океана момчето зърнало още от самолета безбрежния океан....с целия му блясък и красота....и онемял от възторг. После започнал да ходи на брега и дълго да върви по пясъчната ивица и се наслаждава на сбъднатата си мечта.....да тича и се хвърля с/у вълните и изпитва онази неповторима радост от контакта с тази жива вода.....въздуха, залезите...всичко.
Един ден ваканцията свършила и момчето се върнало обратно в своя град. Било загоряло от слънцето и вятъра и много, много радостно и щастливо....от морето. И ето че му се обадил стария верен приятел и го поканил на гости. Казал: "Много се радвам, че се върна и че ще можем да си говорим като преди за любимото ни море"....И тъй приятелите се срещнали седнали един до друг и този който не бил пътувал започнал:
- Ей знаеш ли, че ми стана пак мъчно за нашето море ?
- Ти видял ли си го?
- Не ама миналата година пак ми стана тъжно...
- Аз пък го видях...То е....опитал се да разкаже този който се върнал, но другия не му дал думата.....
- Виж, морето е като айран и има вкус на айран....малко сладникъв...
- Не, не морето е като водата но е солено на вкус..
- То е много горещо и има кафяв цвят...
- Не не...не е горещо а доста хладно дори.... и има синьо-зелен цвят.
- И ако човек се потопи в него ще му се обели кожата и ще му изпада косата....
- Не не....почакай да ти разправя истината за морето...аз го видях и се къпах в него...
- Абе я стига фантазира бе. Сигурен ли си че си се изкъпал именно в нашето море а не в някоя локва....
И се опитвал и опитвал да убеди приятеля си....
Но другия не млъквал и отричал всяка негова дума...
Накрая се разделили почти като врагове.
Единият плямпащ всевъзможни глупости но НЕЗНАЕЩ а другият ЗНАЕЩ но неизслушан..."

Та и твоята работа сега.....

"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )