Добре, колко и какви са методите за достигане дори до идеята: "Хей, аз мисля, че този живот не ми е даден току-така. Струва ми се, че трябва да направя някакви стъпки и то в точно определена посока.....Че не е все едно как ще си прекарам живота...." Живеенето без цел и посока е една агония и лутане. Тогава? На помощ идват книгите. Старите книги, книги от древността, които са говорели по този въпрос. В резюме и без да цитирам е казано:
Човек е сътворен и поставен на тази планета и надарен със всичко необходимо за да живее и се наслаждава на един живот в единение със своя Създател. Той може да създава и твори по подобие на Създателя си и много още неща. На човек е дадена Свободна воля и Право на Свободен Избор за да може да се наслаждава на своята креативност и т.н. Но......по една или друга причина човекът е започнал да прави погрешни избори и да избира нещата от материалния свят, да се привързва към тях и да ги прави свои кумири....По този начин духовната връзка с Божественото начало е....загубена и днес човека се лута като бездомник на собствената си планета. Тогава Божественото взима човешка форма отново и отново и идва на земята за да напомни и да покаже на търсещите души Пътя към Истината или към Истинското Себе си или с други думи - към Божествената си Природа или Първоначало. И тези хора, които се отзоват на това послание отиват и получават Ключа към Себе си. Тяхния живот се променя. Агонията и болките от вечното търсене изчезват и започва един друг живот. Живот на Вътрешна Изпълненост и осветен от Вечна Радост. Добре, говоря не на изуст а от собствен опит. Това се случи с мен вече. Затова знам.

Колко може да помогне или да попречи прекаленото четене и вживяване и привързване към една или друга теория, философия, религия, учение....Много е индивидуално. човек трябва да има една поне минимална ментална картина за Законите на Вселената. Човека е така устроен, че всичко трябва да мине през ума. Затова аз го наричам "Цар Ум наш насъщни". Няма нито едно действие, което да извършим и да не е преминало през "цензурата" на Цар Ум.
Той "Царят" взима информацията, преработва я като компютър и ....хоп - дава ни едно решение, което ние на драго сърце грабваме и поемаме напред да го изпълним, изпълнени с пълната увереност, че сме прави......Но цар Ум ни играе всякакви игрички....някои без особено значение...други които водят до катастрофи и дори самоубийства. Хм Цар Ум - наш приятел и враг. Цар Ум може да приеме напр. че ние имаме Божественото в себе си / Ние не сме Богове! Това трябва да се знае от всички!!! Не сме никакви богове - но в нас живее Божественото! / Но в момента в който се опитаме да му отнемем господствуващата роля на наш Цар за да я върнем на Твореца.....започват огромните проблеми......Но....в последствие и това се оправя.....

Та....прекаленото четене на книги в тази насока може да ни задръсти съзнанието с предварителен товар и да ни попречи по Пътя към Реализацията.

"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )