Паулу Коелю:
"Написах първата си книга. И моето момиче по всякакъв начин се опитваше да я рекламира - ходеше по книжарници и оживени места. И веднъж в района на Копакабана тя срещнала Жоржи Амаду с жена си. Приближила се към него. Логично е да се предположи, че той, знаменитият, заетият, ще капризничи, ще откаже да разговаря. Нищо подобно! Той бил много любезен, а накрая казал забележителни думи: "Нека Паулу бъде настойчив и не се отказва от своята мечта".
"Дявол да го вземе!" - помислих си аз след това. — Щом самият Жоржи Амаду ми препоръчва да не захвърлям този труд, трябва да пиша!"
. . . за втори път го настанили в клиниката на доктор Ейрас...
По онова време в психиатрията било много модно да се лекува с електрошок. Разбира се, методът е жесток, но какво ли не се прави заради развитието на науката! Няколко процедури и човекът е послушен, макар че върху лицето му стои печатът на известна дебилност. Като излязъл от психиатрията, Паулу спира да пише. И изобщо престанал да се занимава с каквото и да било. Само от време на време го обхващали пристъпи на безумна ярост. И тогава чупел всичко, каквото му попадне.
. . . Бяга при "децата на цветята" - при хипитата. Той скита, пуши трева , люби жени. След това идва времето на наркотиците и рокендрола. Учудващо е, но новите му приятели го наричат също както някога го нарича и майка му, малкият Буда ...
И още - той пише статии за вестници и списания. Казва, че се е запознал с най-добрите музиканти на страната, прочита Маркс, Ленин, Кришнамурти и книги за бяла магия.
. . .
На 12 август 1979 година той ляга да спи с усещането - ето още съвсем малко и ще стане големият Буда...
. . .
Излиза "Алхимикът". Книга - символ. Именно след нея и започнали да наричат Коелю цар Мидас. Всичко, което той пише след нея, носело злато...
. . .
Сега той пише по една книга на всеки две години. Казва, че трябва задължително книгата да съзрее. А след това, трябва да изчака знаменията... И ако изведнъж всичко съвпада, в която и точка на земното кълбо да се намира, Коелю полита към Бразилия, в своя Рио. Той е убеден, че бразилците имат необяснимата способност да не отделят реалността от измислицата.
Ето откъде идва неговата МАГИЯ...
|