Скицирана информация - в Мифы народов мира. Между другото, тук е посочен като източник текстът, за когото говорих по-горе - преводът на Грюнведел на немски от 1915 г.
Малко повече приказки за Шамбала - в Рьорих (друг е въпросът доколко са достоверни!), а освен това книгата бъка с едностранчива информация за тибетците и културата им..
Има и друг текст, за когото не зная дали е достъпен на западен език...
Моето лично мнение е, че "шамбала" е състояние на съзнанието, т.е. там (в "страната") можеш да попаднеш само медитативно, но като всеки друг вътрешен опит - това не подлежи на вербално описание (не че аз съм го преживял, за да се опитвам да го описвам).
По мое мнение книгата на Редфийлд е поредната приказка (добронамерена!), която има за цел да събуди интереса както към Шамбала, така и към китайските (зло)творения в Тибет.
Самият текст "Пътят към Шамбала" (Shambhala lam-yig) съдържа 80 % объркващи географски описания, които (пак според мен) са код за достъп, но не в географския смисъл. Във всички езотерични източни учения се използва доста объркан символен език, който цели да отклони несериозните търсещи... и да опази съкровищата от недобронамерените.
Мангалам!