Беше преди много години.Бях на около 5.Преминавах през един период на изпитания.Боледувах.Претърпях няколко операции-заради перфориран апендицит и перитонит.

Е,това нещо,което беляза живота ми завинаги се случи на 24ти срещу 25ти декември.Коледа,а според Древните-Юле.Времето,когато Слънцето отново възкръсва и се ражда за нов живот.

Бяха ми дали отпуск от болницата в Пловдив,където бях на лечение и щяхда празнувам при баба ми и дядо ми.Тази нощ не беше като другите.Виеше страшна фъртуна.На много места жици се бяха късали и нямаше ток.Вятъра блъскаше като бесен.Чух как дори се чупят прозорци.
И ужас-вятъра успя да вдигне и отнесе кофата с въглища от терасата.

Тогава почувствах нежно докосване.Беше Великата Богиня-женското начало,което стои преди всички богове и по-късно открих че много други
знаят за Нея.Яви ми се в третия й аспект:старицата.Тя сякаш излезе от сърцето на бурята.Дълго време носех в съзнанието си образа на една старица,в черна роба,като жрица и магьосница,обвита в лунна светлина и носеща жезъл.

Богинята ми вдъхна много сила за да продължа напред и да не се пречупя през трудния период.Благодарение на нея открих,че съдбата ми(или кармата,ако искате)е свързана с магията.Показа ми тъмната ми страна,но и източника на сила вътре в мен.

И след като се случи това,вихърът секна.Снегът падаше тихо и блестеше
огрян от лунната светлина.Небето се проясни.Нощта отмина.Утрото бе
прекрасно.

След тази случка,не бях срещал вече Богинята-макар че имах много други магически преживявания.Докато не открих Wicca и неопаганизма.Но Тя ми липсваше.Беше ми дала голям урок.Дълго я търсех.И щом настъпи времето,срещнах хора,със преживявания,много близки до моето.

Отначало не възприемах Уика като религия,мислех си че е някаква модерна екзотична измишльотина.Отхвърлях я,наричах поселдователите
й как ли не.Но реших да направя един от ритуалите й-хей така,на майтап.И стана онова,което не очаквах.Почувствах същото онова любящо докосване...същата тръпка...лунна светлина.И магия.

Срещнахме се отново след дълга раздяла.Всъщност,както по-късно разбрах,тя и Нейния съпруг Рогатият Бог никога не са ме изоставяли.
Аз бях изгубил усещането си за тях.И така постепенно навлязох в същността на Пътя на Уика и магическия занаят...