Всяка идея, която претендира, че обяснява реалността, е преди всичко указател, който сочи към истината, отколкото има значение сама по себе си.
В системата на Аната се отрича като несъществуващо всичко, от дейността на ума - мислите, през защитната система на егото - емоциите, до безсмъртния носител на светлината - душата, а оттам и вътрешната воля и план. (бездействие) Подчертава се празнотата и илюзорността им. Смисълът е да не можеш да се скриеш зад нито едно чужда идея, която да ти "обясни" реалността, за да можеш сам да преживееш себе си като реалността.
Атман признава съществуването на една по-висша част от теб, която чрез регулярни практики може да бъде открита и достигната. Отричат се като нецелесъобразни и по-нисши всички части които са прибавени от обществото в процеса на обучение и възпитание. Осъждат се *нисшите* страсти и се използва енергията вложена в тях като трамплин за достигането на *висшия* център. Постепенно се изтегля енергията от едни части, за да бъде изграден друг център на възприемане, който да не бъде замърсен с проекциите и дейността на его-системата. Енергията от нисшия свят е преместена нагоре. Чрез молитва или ритуали (действия) се привлича вниманието на по-висшите планове и заземяването им към по-нисшите.
Учението на Буда, дзен техниките, тантра... са аната.
Йога техниките, религиите, молитвата, церемониалната магия... са атман.
Системи като учението на дон Хуан в частта си за първата и втората рефлексия или например действията в Хаос магията жонглират еднакво добре и с двете системи.
Нито Аната, нито Атман са цел сами по-себе си. Два пътя с еднакъв край. Средства за самоосъзнаване. И при двете вниманието се изтегля от заблудите и илюзиите и се насочва навътре. При едната като активност/действие, при другата като пасивност/преживяване.
Достигане до Момента-Който-Е
без да се проектират идеи и значения в него, без да има разстояние между наблюдателя и наблюдаваното, единство.

В действителност няма разделение между по-нисшите и по-висшите *части*.(Атман) Единствено мислите и емоциите (чието движение е его-системата) задържат цялото ни внимание към този свят и "не ни позволяват да видим цялото" . Те са преградната стена, която ни отделя от цялото.
Кой е този който им е предал властта и свободната си воля? - Ти. Когато започнем да обръщаме повече внимание на нематериалната енергия и измерения на съществуване, започваме да се *обединяваме*, по-скоро да осъзнаваме изначалната си връзка със същата тази реалност, към която се стремим. И когато започнем да обръщаме по-голямо внимание на тези други нива на съществуване, така и те започват да ни отделят по-голямо внимание и да преливат в нас.

Отричайки всички идеи и концепции за света, можем да останем незамърсени в настоящия момент (Аната). Всичко което *знаем* за душата е странна компилация от прочетеното от други плюс лична интерпретация на миналото ни плюс малко фантазия. Затова е наложително да се отрече всичко, за да не можем да се скрием зад нещо фалшиво. Дори фудаменталните истини за този свят и самите нас са ни наложени отвън. Много малко е личното преживяване и почти инцидентно му се доверяваме и го ценим. Много по-важно е какво ще кажат другите (като цяло, иначе всеки от тях е точно като нас), много по-лесно е да бъдем залети с концепции и мисли, които ни ръководят и живеят вместо нас. Желанията и очакванията на другите, оценката на предишни събития, фантазните светове са тези, които подхранват фалшивото.