Дуализмът е *мислене*, че има нещо друго освен теб, Не-дуализмът е *разбиране*, че няма. При дуализма има създател и творение, при не-дуализма творението Е създателят.
Всичко е Едно. Едното е Всичко. Както горе, така и долу. Двойнствеността е повече битката между две сили за превъзходство, Не-двойнствеността е Едно.
Може да се *мисли*, че дъждът, земята, слънцето, дървото са четири различни неща, но в единството се *чувства*, че дървото е дъждът и е земята и е слънцето, и дори без едно от тях не би могло да съществува.
Това което е *така* или това което *е* е Реалността - непресметната, неповлияна, непредубедена, необусловена, неконтролирана, неманипулирана.
Тя е не това, което възприемаме чрез ума и сетивата си, а е чистият поток от енергия и съзнание, незамърсен от нито една идея, от нито един образ, или значение, или етикет, или име. Ненамеса от страна на миналото. Чисто наблюдение или каквото и да е.
Ние сме обусловени да преценяваме, категоризираме и съдим всичко което видим дали е добро или лошо, дали е полезно иле не. Нищо не е добро или лошо, полезно или безполезно, а е такова каквото е и нищо повече. Ако преценяваме нещо като добро и полезно чрез нашия програмиран от миналото ум ние възвеличаваме неговата полезност. Ако отсъдим за нещо, че е лошо и безполезно, ние го нападаме и се опитваме да го унищожим. И все пак това, което е добро днес, може да е безполезно утре, а това което е лошо сега, може да спаси живота ни утре. И какво се оказва? Че не сме възприели нищо както *е*, а реагираме на него както си *мислим*, че е.
|